Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.47
Деванагари
तस्मात्कर्मसु बर्हिष्मन्नज्ञानादर्थकाशिषु ।
मार्थदृष्टिं कृथा: श्रोत्रस्पर्शिष्वस्पृष्टवस्तुषु ॥ ४७ ॥
मार्थदृष्टिं कृथा: श्रोत्रस्पर्शिष्वस्पृष्टवस्तुषु ॥ ४७ ॥
Стих
тасма̄т кармасу бархиш̣манн
агя̄на̄д артха-ка̄шиш̣у
ма̄ртха-др̣ш̣т̣им̇ кр̣тха̄х̣ шротра-
спаршиш̣в аспр̣ш̣т̣а-вастуш̣у
агя̄на̄д артха-ка̄шиш̣у
ма̄ртха-др̣ш̣т̣им̇ кр̣тха̄х̣ шротра-
спаршиш̣в аспр̣ш̣т̣а-вастуш̣у
Дума по дума
тасма̄т — ето защо; кармасу — в плодоносни дейности; бархиш̣ман — царю Пра̄чӣнабархиш̣ат; агя̄на̄т — от невежество; артха-ка̄шиш̣у — в краткотрайните резултати на плодоносните дейности; ма̄ — никога; артха-др̣ш̣т̣им — смятайки за цел на живота; кр̣тха̄х̣ — правѝ; шротра-спаршиш̣у — галещи слуха; аспр̣ш̣т̣а — не докосвайки; вастуш̣у — истински интерес.
Превод
Скъпи царю Бархиш̣ма̄н, не позволявай никога на невежеството да те въвлича в извършване на плодоносни дейности или ведически ритуали дори разговорите за тях да галят слуха или да ти се струва, че именно те ще ти донесат истинско благо. Никога не мисли тези неща за крайната цел на живота.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ (2.42 – 43) се казва:
я̄м има̄м̇ пуш̣пита̄м̇ ва̄чам̇
правадантй авипашчитах̣
веда-ва̄да-рата̄х̣ па̄ртха
на̄няд астӣти ва̄динах̣
правадантй авипашчитах̣
веда-ва̄да-рата̄х̣ па̄ртха
на̄няд астӣти ва̄динах̣
ка̄ма̄тма̄нах̣ сварга-пара̄
джанма-карма-пхала-прада̄м
крия̄-вишеш̣а-бахула̄м̇
бхогаишваря-гатим̇ прати
джанма-карма-пхала-прада̄м
крия̄-вишеш̣а-бахула̄м̇
бхогаишваря-гатим̇ прати
„Хората с ограничено знание са привлечени от цветистия език на Ведите, в които се препоръчват различни плодоносни дейности за достигане до райските планети, добро раждане, власт и т.н. Желаейки сетивно наслаждение и разкошен живот, такива хора казват, че няма нищо по-висше от това“.
Плодоносните дейности, насърчавани с ведическите ритуали и обреди, са много примамливи за обикновените хора. Човек може да се поблазни от възможността да се издигне до райските планети, като извършва внушителни жертвоприношения подобно на цар Бархиш̣ма̄н. Шрӣ На̄рада Муни обаче искал да възпре царя от извършването на плодоносни дела. Ето защо той вече открито му казва: „Недей да се блазниш от такива нетрайни блага“. Съвременният човек се стреми да експлоатира ресурсите на материалната природа с помощта на науката. Нещо повече, за него това се превръща в критерий за напредък на цивилизацията. Но в действителност този потребителски дух не е напредък, той просто ласкае слуха. Макар според тези недействителни критерии да напредваме, ние забравяме истинската си цел. Ето защо Бхактивинода Т̣ха̄кура казва: джад̣а-видя̄ ята ма̄я̄ра ваибхава тома̄ра бхаджане ба̄дха̄ – „Материалната образованост е заслепяващ блясък на ма̄я̄, който препятства напредъка по духовния път“.
Преходните блага, които улесняват съществуването ни на тази или на някоя друга планета, са просто илюзия, защото нямат нищо общо с истинската цел на живота. Истинската цел на живота е да се върнем у дома, обратно при Бога. Хората не знаят това и се отдават на примитивен материализъм или на ритуални, обредни дейности. В тази строфа На̄рада Муни моли цар Бархиш̣ма̄н да не се подвежда по такива дейности. Във Ведите е казано, че истинската цел на живота е да се извършват жертвоприношения. Индийците, привърженици на идеята за а̄рия-сама̄джа, преувеличават значението на тези части от Ведите, където се описват жертвоприношенията. Дадената строфа гласи, че подобни жертвоприношения са просто илюзия. Истинската цел на човешкия живот е да бъде осъзнат Богът, т.е. да се постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание. И макар ведическите жертвоприношения да са много бляскави и разговорите за тях да ласкаят слуха, те не помагат на човека да постигне истинската цел на съществуването.