Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.46
Деванагари
यदा यस्यानुगृह्णाति भगवानात्मभावित: ।
स जहाति मतिं लोके वेदे च परिनिष्ठिताम् ॥ ४६ ॥
स जहाति मतिं लोके वेदे च परिनिष्ठिताम् ॥ ४६ ॥
Стих
яда̄ яся̄нугр̣хн̣а̄ти
бхагава̄н а̄тма-бха̄витах̣
са джаха̄ти матим̇ локе
веде ча париниш̣т̣хита̄м
бхагава̄н а̄тма-бха̄витах̣
са джаха̄ти матим̇ локе
веде ча париниш̣т̣хита̄м
Дума по дума
яда̄ — когато; яся — на когото; анугр̣хн̣а̄ти — оказва безпричинна милост; бхагава̄н — Върховната Божествена Личност; а̄тма-бха̄витах̣ — постигана от преданите; сах̣ — такъв предан; джаха̄ти — изоставя; матим — съзнание; локе — върху материалния свят; веде — върху ведическите ритуали; ча — също; париниш̣т̣хита̄м — съсредоточено.
Превод
Ако някой изцяло се е посветил на преданото служене, той спечелва благосклонността на Бога, който излива върху него безпричинната си милост. Тогава, с пробудено съзнание, той спира да се занимава с каквито и да е материални дейности и ритуални ведически церемонии.
Пояснение
В предишната строфа бе казано, че само по себе си знанието не може да помогне на човек да опознае Върховната Божествена Личност. А в тази строфа се казва, че привържениците на ведическите ритуали и плодоносните дейности също не могат да видят Върховната Божествена Личност. С други думи, тези две строфи разкриват, че и кармӣте, и гя̄нӣте са неспособни да разберат Бога. Както Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ обяснява, само който напълно се е освободил от склонността към умозрително философстване и плодоносни дела (аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯням̇ гя̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там), може да отдава чисто предано служене, незамърсено от материални желания. Важно значение в този текст има думата а̄тма-бха̄витах̣ – тя означава, че Богът се явява в ума на оня човек, който постоянно мисли за него. Чистият предан винаги мисли за лотосовите нозе на Върховния (са ваи манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайох̣). Той не може да живее и миг, ако не е погълнат от мисли за Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ постоянната мисъл за Бога е наречена сатата-юкта̄на̄м – непрекъснато служене за него. А по-нататък се казва: бхаджата̄м̇ прӣти-пӯрвакам – това е предано служене, извършвано с любов и привързаност. Тъй като Върховната Божествена Личност насочва чистия предан отвътре, от неговото сърце, няма опасност той да попадне в капана на материалните дейности. Материални дейности са дори ведическите ритуали и церемонии, защото чрез тях човек просто отива на по-висши планетни системи, издига се до обителите на полубоговете. В Бхагавад-гӣта̄ (9.25) Бог Кр̣ш̣н̣а казва:
я̄нти дева-врата̄ дева̄н
питР̣̄н я̄нти питр̣-врата̄х̣
бхӯта̄ни я̄нти бхӯтеджя̄
я̄нти мад-я̄джино 'пи ма̄м
питР̣̄н я̄нти питр̣-врата̄х̣
бхӯта̄ни я̄нти бхӯтеджя̄
я̄нти мад-я̄джино 'пи ма̄м
„Тези, които почитат полубоговете, ще се родят сред тях. Тези, които почитат прадедите, ще отидат при тях. Тези, които почитат призраци и духове, ще се родят сред тези същества, а всички, които ме обожават, ще живеят с мен“.
Освен всичко това, думата а̄тма-бха̄витах̣ означава, че преданият винаги проповядва на обусловените души, за да им помогне да се освободят. За шестимата Госва̄мӣ се казва: на̄на̄-ша̄стра-вича̄ран̣аика-нипун̣ау сад-дхарма-сам̇стха̄па-кау лока̄на̄м̇ хита-ка̄рин̣ау. Чистият предан на Върховната Божествена Личност непрекъснато мисли как да помогне на падналите, обусловени души да се освободят. Трогнат от състраданието на преданите, които полагат всеотдайни усилия за освобождението на падналите души, Богът по безпричинната си милост просветлява отвътре обикновените хора. Предан, който е получил благословиите на друг предан, се освобождава от карма-ка̄н̣д̣а и гя̄на-ка̄н̣д̣а. Защото, както се утвърждава в Брахма сам̇хита̄, ведеш̣у дурлабхам – карма-ка̄н̣д̣а и гя̄на-ка̄н̣д̣а не помагат на човек да осъзнае Върховната Божествена Личност. Адурлабхам а̄тма-бхактау – само искреният предан може да осъзнае Върховния Бог.
Материалният свят, проявеният космос, е създаден от Върховната Божествена Личност и живите същества са дошли в него, за да се наслаждават. Ведите им дават напътствия под формата на различни регулиращи принципи и който има разум, се възползва от тях. По този начин той може безпрепятствено да се наслаждава на материалното съществуване. В действителност обаче това е само илюзия, от която човек много трудно може да се измъкне със собствени сили. Повечето хора вършат материални дейности, а малко по-напредналите проявяват интерес към ведическите ритуали и церемонии. Но когато се разочароват от тях, те отново се връщат към материалните дейности. Затова както вършителите на материални дейности, така и привържениците на ведическите обреди и ритуали са здраво приковани към обусловеното съществуване. Само по добрата воля на гуру и Кр̣ш̣н̣а те могат да получат семето на предаността. Това е потвърдено и в Чайтаня чарита̄мр̣та: гуру-кр̣ш̣н̣а-праса̄де па̄я бхакти-лата̄-бӣджа.
Когато се заеме с предано служене, човек спира да изпитва влечение към материалните дейности. Но ако е под покрова на различни обозначения, той не е способен да отдава предано служене. Той трябва да прекрати дейностите, свързани с подобни обозначения (сарвопа̄дхи-винирмуктам), и да се пречисти, за да може с пречистените си сетива да служи на Върховната Божествена Личност. Хр̣ш̣ӣкен̣а хр̣ш̣ӣкеша-севанам̇ бхактир учяте: служенето на Бога с пречистени сетива се нарича бхакти йога, предано служене. А Свръхдушата, която е в сърцето на всяко живо същество, винаги помага на искрения предан. Кр̣ш̣н̣а лично потвърждава това в Бхагавад-гӣта̄ (10.10):
теш̣а̄м̇ сатата-юкта̄на̄м̇
бхаджата̄м̇ прӣти-пӯрвакам
дада̄ми буддхи йогам̇ там̇
йена ма̄м упая̄нти те
бхаджата̄м̇ прӣти-пӯрвакам
дада̄ми буддхи йогам̇ там̇
йена ма̄м упая̄нти те
„На тези, които постоянно ми служат с любов, Аз давам разбирането, чрез което да дойдат при мен“.
На този етап човек се освобождава от замърсяващото влияние на материалния свят. Той поддържа приятелство с друг предан и спира да се занимава с каквито и да било материални дела. Тогава той спечелва милостта на Върховния и окончателно загубва вяра в материалната цивилизация, в чиято основа стоят принципите на варн̣а̄шрама дхарма. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху недвусмислено говори, че човек трябва да надхвърли рамките на варн̣а̄шрама дхарма, макар тя да е най-висшата форма на организация на човешкото общество. Когато постигне такава свобода, той чувства себе си като вечен слуга на Бога – роля, приета и от самия Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху.
на̄хам̇ випро на ча нара-патир на̄пи ваишьо на шӯдро
на̄хам̇ варн̣ӣ на ча гр̣ха-патир но вана-стхо ятир ва̄
кинту продян никхила-парама̄нанда-пӯрн̣а̄мр̣та̄бдхер
гопӣ-бхартух̣ пада-камалайор да̄са-да̄са̄нуда̄сах̣
на̄хам̇ варн̣ӣ на ча гр̣ха-патир но вана-стхо ятир ва̄
кинту продян никхила-парама̄нанда-пӯрн̣а̄мр̣та̄бдхер
гопӣ-бхартух̣ пада-камалайор да̄са-да̄са̄нуда̄сах̣
(Падя̄валӣ, 63)
„Аз не съм бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя, нито шӯдра. Не съм и брахмача̄рӣ, гр̣хастха, ва̄напрастха, нито сання̄сӣ. Кой съм аз всъщност? Аз съм вечен слуга на слугата на Бог Кр̣ш̣н̣а“. Благодарение на ученическата последователност човек може да стигне до същото това заключение и по такъв начин да се издигне до равнище, което е напълно трансцендентално.