Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.55

स त्वं विचक्ष्य मृगचेष्टितमात्मनोऽन्त-
श्चित्तं नियच्छ हृदि कर्णधुनीं च चित्ते ।
जह्यङ्गनाश्रममसत्तमयूथगाथं
प्रीणीहि हंसशरणं विरम क्रमेण ॥ ५५ ॥
са твам̇ вичакш̣я мр̣га-чеш̣т̣итам а̄тмано 'нташ
читтам̇ нияччха хр̣ди карн̣а-дхунӣм̇ ча читте
джахй ан̇гана̄шрамам асаттама-йӯтха-га̄тхам̇
прӣн̣ӣхи хам̇са-шаран̣ам̇ вирама крамен̣а

Дума по дума

сах̣същият този човек; твамти; вичакш̣язамисляйки се; мр̣га-чеш̣т̣итамповедението на елена; а̄тманах̣на аза; антах̣вътре; читтамсъзнание; нияччхасъсредоточи; хр̣див сърцето; карн̣а-дхунӣмслухово възприятие; чаи; читтев съзнанието; джахиоткажи се; ан̇гана̄-а̄шрамамот семейния живот; асат-тамавъзможно най-отвратителен; йӯтха-га̄тхампълен с истории за мъже и жени; прӣн̣ӣхипросто приеми; хам̇са-шаран̣амподслона на освободените души; вирамаосвободи се от привързаностите; крамен̣апостепенно.

Превод

Скъпи царю, опитай се да разбереш смисъла на алегорията с елена. Постигни пълно съзнание за истинската си същност и се откажи от удоволствието да слушаш как чрез плодоносните дейности човек се издига до райското царство. Остави семейния живот, който е целият пропит от секс и разговори за любовни истории, и чрез милостта на освободените души приеми подслон при Върховната Божествена Личност. Направи това, моля те, и се отърси от влечението към материалното битие.

Пояснение

В една от песните на Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура ще открием следните стихове:
карма-ка̄н̣д̣а, гя̄на-ка̄н̣д̣а, кевала виш̣ера бха̄н̣д̣а,
амр̣та балия̄ йеба̄ кха̄я
на̄на̄ йони сада̄ пхире
, кадаря бхакш̣ан̣а каре,
та̄ра джанма адхах̣-па̄те я̄я
„Плодоносните дейности и философските търсения са съдове, пълни с отрова. Който пие от тях, мислейки, че са пълни с нектар, е принуден живот след живот да води тежка борба в различни тела. Такъв човек яде най-различни противни неща и сам се обрича, като се отдава на сетивни наслади“.
Хората са като омагьосани от резултатите на светските дейности и философските търсения. В най-честия случай те желаят да се издигнат до райските планети, да се слеят с битието на Брахман или да останат сред дебрите на семейното съществуване, изцяло пленени от удоволствията на езика и гениталиите. В наставленията си великият мъдрец На̄рада настойчиво съветва цар Бархиш̣ма̄н да не остава цял живот в гр̣хастха-а̄шрама. Докато е в гр̣хастха-а̄шрама, човек е във властта на жена си. Той трябва да отхвърли това и да приеме парамахам̇са-а̄шрама, т.е. да стане зависим от духовния си учител. Парамахам̇са-а̄шрамът е а̄шрамът на Върховната Божествена Личност, при която е намерил подслон духовният учител. Признаците на истинския духовен учител са описани в Шрӣмад Бха̄гаватам (11.3.21):
тасма̄д гурум̇ прападйета
джигя̄сух̣ шрея уттамам
ша̄бде паре ча ниш̣н̣а̄там̇
брахман̣й упашама̄шраям
„Който иска да постигне истинско щастие, трябва да намери достоен духовен учител и да приеме подслон при него чрез посвещение. От духовния учител се иска да е осъзнал крайното заключение и смисъла на писанията, като ги е обмислял и дискутирал, и да е способен да убеди и другите в правотата на Ведите. Такива велики личности, които са приели убежище при Върховния Бог, отхвърляйки всички материални съображения, са истински духовни учители“.
Парамахам̇са е този, който е намерил убежище при Парабрахман, Върховната Божествена Личност. Ако човек приеме подслон при духовен учител парамахам̇са, тогава, наставляван и възпитаван от него, постепенно ще загуби влечение към светското съществуване и накрая ще се върне обратно при Бога. В тази строфа е интересен изразът ан̇гана̄шрамам асат-тама-йӯтха-га̄тхам. Целият свят е в капана на ма̄я̄, защото е подчинен на жените. Човек е във властта не само на своята собствена съпруга, но и на всякаква любовна литература. Това е причината за робството му в материалния свят. Човек не е в състояние със собствени сили да сложи край на подобно мерзко и пошло общуване, но ако приеме убежище при духовен учител, който е истински парамахам̇са, той постепенно ще се издигне до равнището на духовното съществуване.
Думите на Ведите, които ласкаят слуха и приканват човека да се издигне до райските планети или да се слее с битието на Върховния, са предназначени за не особено интелигентните хора, наречени в Бхагавад-гӣта̄ ма̄яя̄пахр̣та-гя̄на̄х̣ („чието знание е похитено от илюзорната енергия“). Истинско знание има този, който разбира колко жалко е материалното съществуване. Човек трябва да приеме подслон при освободена душа, при духовен учител, да се издигне постепенно на духовно равнище и така да се освободи от привързаността си към материалния свят. Според Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура хам̇са-шаран̣ам се нарича колибата, в която живеят светците. Те обикновено се усамотяват нейде в горската пустош или в някоя скромна колиба. Но не бива да забравяме, че сега времената са други. Отшелническият живот в бедна горска колиба е благотворен за самите светци, но ако някой е проповедник, особено в западните страни, той трябва да привлича най-широк кръг от хора, които са свикнали на удобен и лесен живот в апартаменти. Затова в наши дни святият човек е длъжен да посреща хората по подходящ начин – така, че те да бъдат заинтригувани от посланието на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура бе първият, който започна да използва автомобили и богати, внушителни сгради, само и само да привлече жителите на големите градове. В крайна сметка това, което е важно, е хората да общуват със свята личност. Днес никой не би отишъл в гората, за да търси светец, затова светците и мъдреците сами трябва да отидат в градовете и да създадат там условия, в които да посрещат хората, привикнали към съвременни материални удобства. А с течение на времето хората сами ще проумеят, че разкошните сгради и удобните апартаменти не са нужни. Това, което е наистина необходимо, е по някакъв начин да се освободим от материалното робство. Наставлението на Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ по този повод гласи:
ана̄сактася виш̣ая̄н
ятха̄рхам упаюн̃джатах̣
нирбандхах̣ кр̣ш̣н̣а-самбандхе
юктам̇ ваира̄гям учяте
„Когато човек не е привързан към нищо, но в същото време приема всичко заради Кр̣ш̣н̣а, той се е издигнал над чувството за собственост“ (Бхакти-раса̄мр̣та синдху, 1.2.255).
Човек не бива да е привързан към материалното богатство, но може да се възползва от него, за да подпомогне разпространението на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. С други думи, той може да използва материалното богатство в името на аскетизма – това се нарича юкта-ваира̄гя.