Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.55
Деванагари
स त्वं विचक्ष्य मृगचेष्टितमात्मनोऽन्त-
श्चित्तं नियच्छ हृदि कर्णधुनीं च चित्ते ।
जह्यङ्गनाश्रममसत्तमयूथगाथं
प्रीणीहि हंसशरणं विरम क्रमेण ॥ ५५ ॥
श्चित्तं नियच्छ हृदि कर्णधुनीं च चित्ते ।
जह्यङ्गनाश्रममसत्तमयूथगाथं
प्रीणीहि हंसशरणं विरम क्रमेण ॥ ५५ ॥
Стих
са твам̇ вичакш̣я мр̣га-чеш̣т̣итам а̄тмано 'нташ
читтам̇ нияччха хр̣ди карн̣а-дхунӣм̇ ча читте
джахй ан̇гана̄шрамам асаттама-йӯтха-га̄тхам̇
прӣн̣ӣхи хам̇са-шаран̣ам̇ вирама крамен̣а
читтам̇ нияччха хр̣ди карн̣а-дхунӣм̇ ча читте
джахй ан̇гана̄шрамам асаттама-йӯтха-га̄тхам̇
прӣн̣ӣхи хам̇са-шаран̣ам̇ вирама крамен̣а
Дума по дума
сах̣ — същият този човек; твам — ти; вичакш̣я — замисляйки се; мр̣га-чеш̣т̣итам — поведението на елена; а̄тманах̣ — на аза; антах̣ — вътре; читтам — съзнание; нияччха — съсредоточи; хр̣ди — в сърцето; карн̣а-дхунӣм — слухово възприятие; ча — и; читте — в съзнанието; джахи — откажи се; ан̇гана̄-а̄шрамам — от семейния живот; асат-тама — възможно най-отвратителен; йӯтха-га̄тхам — пълен с истории за мъже и жени; прӣн̣ӣхи — просто приеми; хам̇са-шаран̣ам — подслона на освободените души; вирама — освободи се от привързаностите; крамен̣а — постепенно.
Превод
Скъпи царю, опитай се да разбереш смисъла на алегорията с елена. Постигни пълно съзнание за истинската си същност и се откажи от удоволствието да слушаш как чрез плодоносните дейности човек се издига до райското царство. Остави семейния живот, който е целият пропит от секс и разговори за любовни истории, и чрез милостта на освободените души приеми подслон при Върховната Божествена Личност. Направи това, моля те, и се отърси от влечението към материалното битие.
Пояснение
В една от песните на Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура ще открием следните стихове:
карма-ка̄н̣д̣а, гя̄на-ка̄н̣д̣а, кевала виш̣ера бха̄н̣д̣а,
амр̣та балия̄ йеба̄ кха̄я
на̄на̄ йони сада̄ пхире, кадаря бхакш̣ан̣а каре,
та̄ра джанма адхах̣-па̄те я̄я
амр̣та балия̄ йеба̄ кха̄я
на̄на̄ йони сада̄ пхире, кадаря бхакш̣ан̣а каре,
та̄ра джанма адхах̣-па̄те я̄я
„Плодоносните дейности и философските търсения са съдове, пълни с отрова. Който пие от тях, мислейки, че са пълни с нектар, е принуден живот след живот да води тежка борба в различни тела. Такъв човек яде най-различни противни неща и сам се обрича, като се отдава на сетивни наслади“.
Хората са като омагьосани от резултатите на светските дейности и философските търсения. В най-честия случай те желаят да се издигнат до райските планети, да се слеят с битието на Брахман или да останат сред дебрите на семейното съществуване, изцяло пленени от удоволствията на езика и гениталиите. В наставленията си великият мъдрец На̄рада настойчиво съветва цар Бархиш̣ма̄н да не остава цял живот в гр̣хастха-а̄шрама. Докато е в гр̣хастха-а̄шрама, човек е във властта на жена си. Той трябва да отхвърли това и да приеме парамахам̇са-а̄шрама, т.е. да стане зависим от духовния си учител. Парамахам̇са-а̄шрамът е а̄шрамът на Върховната Божествена Личност, при която е намерил подслон духовният учител. Признаците на истинския духовен учител са описани в Шрӣмад Бха̄гаватам (11.3.21):
тасма̄д гурум̇ прападйета
джигя̄сух̣ шрея уттамам
ша̄бде паре ча ниш̣н̣а̄там̇
брахман̣й упашама̄шраям
джигя̄сух̣ шрея уттамам
ша̄бде паре ча ниш̣н̣а̄там̇
брахман̣й упашама̄шраям
„Който иска да постигне истинско щастие, трябва да намери достоен духовен учител и да приеме подслон при него чрез посвещение. От духовния учител се иска да е осъзнал крайното заключение и смисъла на писанията, като ги е обмислял и дискутирал, и да е способен да убеди и другите в правотата на Ведите. Такива велики личности, които са приели убежище при Върховния Бог, отхвърляйки всички материални съображения, са истински духовни учители“.
Парамахам̇са е този, който е намерил убежище при Парабрахман, Върховната Божествена Личност. Ако човек приеме подслон при духовен учител парамахам̇са, тогава, наставляван и възпитаван от него, постепенно ще загуби влечение към светското съществуване и накрая ще се върне обратно при Бога. В тази строфа е интересен изразът ан̇гана̄шрамам асат-тама-йӯтха-га̄тхам. Целият свят е в капана на ма̄я̄, защото е подчинен на жените. Човек е във властта не само на своята собствена съпруга, но и на всякаква любовна литература. Това е причината за робството му в материалния свят. Човек не е в състояние със собствени сили да сложи край на подобно мерзко и пошло общуване, но ако приеме убежище при духовен учител, който е истински парамахам̇са, той постепенно ще се издигне до равнището на духовното съществуване.
Думите на Ведите, които ласкаят слуха и приканват човека да се издигне до райските планети или да се слее с битието на Върховния, са предназначени за не особено интелигентните хора, наречени в Бхагавад-гӣта̄ ма̄яя̄пахр̣та-гя̄на̄х̣ („чието знание е похитено от илюзорната енергия“). Истинско знание има този, който разбира колко жалко е материалното съществуване. Човек трябва да приеме подслон при освободена душа, при духовен учител, да се издигне постепенно на духовно равнище и така да се освободи от привързаността си към материалния свят. Според Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура хам̇са-шаран̣ам се нарича колибата, в която живеят светците. Те обикновено се усамотяват нейде в горската пустош или в някоя скромна колиба. Но не бива да забравяме, че сега времената са други. Отшелническият живот в бедна горска колиба е благотворен за самите светци, но ако някой е проповедник, особено в западните страни, той трябва да привлича най-широк кръг от хора, които са свикнали на удобен и лесен живот в апартаменти. Затова в наши дни святият човек е длъжен да посреща хората по подходящ начин – така, че те да бъдат заинтригувани от посланието на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура бе първият, който започна да използва автомобили и богати, внушителни сгради, само и само да привлече жителите на големите градове. В крайна сметка това, което е важно, е хората да общуват със свята личност. Днес никой не би отишъл в гората, за да търси светец, затова светците и мъдреците сами трябва да отидат в градовете и да създадат там условия, в които да посрещат хората, привикнали към съвременни материални удобства. А с течение на времето хората сами ще проумеят, че разкошните сгради и удобните апартаменти не са нужни. Това, което е наистина необходимо, е по някакъв начин да се освободим от материалното робство. Наставлението на Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ по този повод гласи:
ана̄сактася виш̣ая̄н
ятха̄рхам упаюн̃джатах̣
нирбандхах̣ кр̣ш̣н̣а-самбандхе
юктам̇ ваира̄гям учяте
ятха̄рхам упаюн̃джатах̣
нирбандхах̣ кр̣ш̣н̣а-самбандхе
юктам̇ ваира̄гям учяте
„Когато човек не е привързан към нищо, но в същото време приема всичко заради Кр̣ш̣н̣а, той се е издигнал над чувството за собственост“ (Бхакти-раса̄мр̣та синдху, 1.2.255).
Човек не бива да е привързан към материалното богатство, но може да се възползва от него, за да подпомогне разпространението на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. С други думи, той може да използва материалното богатство в името на аскетизма – това се нарича юкта-ваира̄гя.