Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.54
Деванагари
सुमन:समधर्मणां स्त्रीणां शरण आश्रमे पुष्पमधुगन्धवत्क्षुद्रतमं काम्यकर्मविपाकजं कामसुखलवं जैह्व्यौपस्थ्यादि विचिन्वन्तं मिथुनीभूय तदभिनिवेशितमनसंषडङ्घ्रिगणसामगीत वदतिमनोहरवनितादिजनालापेष्वतितरामतिप्रलोभितकर्णमग्रे वृकयूथवदात्मन आयुर्हरतोऽहोरात्रान्तान् काललवविशेषानविगणय्य गृहेषु विहरन्तं पृष्ठत एव परोक्षमनुप्रवृत्तो लुब्धक: कृतान्तोऽन्त:शरेण यमिह पराविध्यति तमिममात्मानमहो राजन् भिन्नहृदयं द्रष्टुमर्हसीति ॥ ५४ ॥
Стих
суманах̣-сама-дхарман̣а̄м̇ стрӣн̣а̄м̇ шаран̣а а̄шраме пуш̣па-мадху-гандхават кш̣удратамам̇ ка̄мя-карма-випа̄каджам̇ ка̄ма-сукха-лавам̇ джаихвяупастхя̄ди вичинвантам̇ митхунӣ-бхӯя тад-абхинивешита-манасам̇ ш̣ад̣ан̇гхри-ган̣а-са̄ма-гӣтавад атиманохара-ванита̄ди-джана̄ла̄пеш̣в атитара̄м атипралобхита-карн̣ам агре вр̣ка-йӯтхавад а̄тмана а̄юр харато 'хо-ра̄тра̄н та̄н ка̄ла-лава-вишеш̣а̄н авиган̣айя гр̣хеш̣у вихарантам̇ пр̣ш̣т̣хата ева парокш̣ам ануправр̣тто лубдхаках̣ кр̣та̄нто 'нтах̣ шарен̣а ям иха пара̄видхяти там имам а̄тма̄нам ахо ра̄джан бхинна-хр̣даям̇ драш̣т̣ум архасӣти.
Дума по дума
суманах̣ — цветя; сама-дхарман̣а̄м — също като; стрӣн̣а̄м — на жените; шаран̣е — в убежището; а̄шраме — семеен живот; пуш̣па — в цветята; мадху — на меда; гандха — ароматът; ват — като; кш̣удра-тамам — много незначителен; ка̄мя — желан; карма — на дейностите; випа̄ка-джам — постигнат като резултат; ка̄ма-сукха — сетивно наслаждение; лавам — частица; джаихвя — удоволствие на езика; аупастхя — сексуална наслада; а̄ди — като се започне с; вичинвантам — винаги мислейки за; митхунӣ-бхӯя — правейки секс; тат — от своята съпруга; абхинивешита — винаги погълнат; манасам — чийто ум; ш̣ат̣-ан̇гхри — пчели; ган̣а — на рояците; са̄ма — мелодичното; гӣта — пеене; ват — като; ати — много; манохара — привлекателно; ванита̄-а̄ди — като се започне със съпругата; джана — на хората; а̄ла̄пеш̣у — към разговорите; атитара̄м — изключително; ати — много; пралобхита — привлечен; карн̣ам — чиито уши; агре — отпред; вр̣ка-йӯтха — няколко тигъра; ват — като; а̄тманах̣ — на самия него; а̄юх̣ — живота; харатах̣ — отнемайки; ахах̣-ра̄тра̄н — дните и нощите; та̄н — всички те; ка̄ла-лава-вишеш̣а̄н — миговете време; авиган̣айя — без да взема под внимание; гр̣хеш̣у — в семейния живот; вихарантам — наслаждавайки се; пр̣ш̣т̣хатах̣ — отзад; ева — несъмнено; парокш̣ам — незабелязван; ануправр̣ттах̣ — дебнещ отзад; лубдхаках̣ — ловецът; кр̣та-антах̣ — повелителят на смъртта; антах̣ — в сърцето; шарен̣а — от стрела; ям — когото; иха — в този свят; пара̄видхяти — пронизва; там — това; имам — този; а̄тма̄нам — ти самият; ахо ра̄джан — о, царю; бхинна-хр̣даям — чието сърце е пронизано; драш̣т̣ум — да видиш; архаси — трябва; ити — така.
Превод
Скъпи царю, в началото жената е много съблазнителна и примамлива, но накрая става омразна, също като красивото цвете, което след време се превръща в нещо противно. Когато общува с жена, човек се изпълва със сластни желания и започва да се наслаждава на секс, както се наслаждава на аромата на цвете. И понеже целият му семеен живот е посветен на сетивни наслади – като се започне от езика и се стигне до гениталиите, – той си въобразява, че е много щастлив. Свързан с жена си в едно цяло, той мисли единствено и непрекъснато за тези неща. Той изпитва огромна наслада, като слуша говора на своята жена и на децата си, подобен на жуженето на пчелите, събиращи нектар от цвете на цвете. Човек забравя, че пред него е времето, което с всеки изминал ден и с всяка следваща нощ скъсява живота му. Той не вижда, че му остава да живее все по-малко и по-малко, нито обръща внимание на повелителя на смъртта, който изотзад се опитва да го убие. Опитай се да проумееш това. Ти се намираш в опасно и рисковано положение и си застрашен от всички страни.
Пояснение
Материалистичният живот означава човек да забрави присъщата си позиция на вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а. Тази забрава се задълбочава особено много в гр̣хастха-а̄шрама. Младият човек встъпва в гр̣хастха-а̄шрама, като се оженва за млада жена, която отначало винаги е много красива. Но с течение на времето, когато тя започне да ражда деца, да остарява и да иска от него все повече неща за нуждите на семейството, той започва да изпитва неприязън към нея, макар че сам я е поискал, когато е била млада. Човек се привързва към гр̣хастха-а̄шрама единствено поради две причини: жената готви вкусни ястия за удоволствие на неговия език и нощем му доставя сексуална наслада. Човекът, привързан към гр̣хастха-а̄шрама, постоянно мисли за тези две неща: за вкусни гозби и секс. Той открива особена прелест в думите на съпругата си, едно от удоволствията на семейното съществуване, и в бърборенето на малките си деца. Така той забравя, че един ден ще умре и че ако иска да получи добро тяло, трябва да се подготви за следващото си раждане.
Великият мъдрец На̄рада използва алегорията за елена, за да накара царя да разбере, че се намира в същото положение, хванат като в капан. Семейният живот примамва и подвежда всеки човек. Така живото същество забравя, че трябва да се върне вкъщи, при Бога. То просто потъва в мрежите на семейното съществуване. Затова Прахла̄да Маха̄ра̄джа казва: хитва̄тма-па̄там̇ гр̣хам андха-кӯпам̇ ванам̇ гато яд дхарим а̄шрайета. Семейният живот е като запустял кладенец (андха-кӯпам), в който падне ли веднъж, човек е обречен на смърт, защото няма кой да дойде да му помогне. Прахла̄да Маха̄ра̄джа ни съветва, че докато имаме достатъчно сили и сетивата ни все още функционират, трябва да напуснем гр̣хастха-а̄шрама и да потърсим убежище при лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а, като отидем в горите на Вр̣нда̄вана. Според принципите на ведическата култура, когато човек стигне определена възраст (когато стане петдесетгодишен), той трябва да се откъсне от семейния живот, да приеме ва̄напрастха и след време да остане съвсем сам, давайки обет за сання̄са. Това е пътят, който ведическата цивилизация, наречена варн̣а̄шрама дхарма, препоръчва за хората. Като приеме сання̄са след като се е насладил на семейното съществуване, човек удовлетворява Върховния Бог, Виш̣н̣у.
Човек трябва да разбере в каква позиция го поставя семейният, светският живот. Това се нарича интелигентност. Той не бива да остава завинаги в капана на семейното съществуване, задоволявайки езика и гениталиите си в компанията на жена си. Така човек само си пропилява живота. Ведическата цивилизация категорично изисква мъжът да се раздели със семейството си, когато стигне определена възраст, ако се налага дори и насила. Самозваните привърженици на ведическата култура не се разделят от семействата си дори в самия край на своя живот, докато не бъдат принудени от смъртта. Необходимо е коренно да бъде променено общественото устройство и хората да се върнат отново към ведическите принципи на живот, според които всяко общество трябва да се дели на четири варн̣и и четири а̄шрама.