Шрӣмад бха̄гаватам 4.29.29
Текст
квачин нобхаям андха-дхӣх̣
дево мануш̣яс тиряг ва̄
ятха̄-карма-гун̣ам̇ бхавах̣
Дума по дума
квачит – понякога; пума̄н – мъж; квачит – понякога; ча – също; стрӣ – жена; квачит – понякога; на – не; убхаям – и двете; андха – сляп; дхӣх̣ – този, чиято интелигентност; девах̣ – полубог; мануш̣ях̣ – човек; тиряк – животно, птица, звяр; ва̄ – или; ятха̄ – в зависимост от; карма – дейностите; гун̣ам – качествата; бхавах̣ – раждане.
Превод
Пленено от гун̣ата на невежеството в материалния свят, живото същество един път е мъж, друг път – жена, а трети път – безполово същество; веднъж то е човек, понякога – полубог, а друг път – птица, животно и прочее. Така то се скита из материалния свят и получава различни тела, които се определят от дейностите му, извършвани под влиянието на гун̣ите на природата.
Пояснение
Живото същество е неразделна частица от Бога, затова по природа то е духовно. Живото същество не може да бъде материално. Неговите материални представи са просто заблуда, резултат от забравата, която го е обзела. То притежава същия ослепителен блясък като Върховната Божествена Личност. Сиянието е присъщо и на слънцето, и на слънчевите лъчи. Богът е като яркото слънце, а живите същества са като миниатюрните частици, от които се състои всепроникващата слънчева светлина. Когато те са затулени от облака на ма̄я̄, блясъкът им помръква, но щом този облак се вдигне, те отново засияват както преди. Обгърнато от невежеството на ма̄я̄, от мрака, живото същество не е в състояние да разбере връзката си с Върховния Бог. Но ако по някакъв начин се обърне към Бога, ще види, че макар да е безкрайно по-малко от него, притежава същия блясък. Живото същество се озовава под покрова на ма̄я̄, защото иска да подражава на Върховния Бог. То обаче е неспособно да прави това, което Върховният прави, нито може да стане върховният наслаждаващ се. Това просто е невъзможно. Щом помислим, че е възможно, ставаме подвластни на ма̄я̄. Следователно робството на живото същество в капана на ма̄я̄ е резултат от това, че живото същество е забравило отношенията си с Върховния Бог.
Във властта на ма̄я̄ живото същество започва да се държи така, сякаш е обсебено от духове. То започва да говори всевъзможни безсмислици. Под влиянието на ма̄я̄ то става това, което хората наричат учен, философ, политик или обществен деец, и постоянно кове нови планове за доброто на обществото. Но всички тези планове и начинания неизбежно търпят крах, защото са илюзорни. Ето как живото същество забравя, че е вечен слуга на Бога, и вместо това се превръща в слуга на ма̄я̄. При всички положения то е слуга, но когато забрави истинските си отношения с Върховния Бог и стане слуга на ма̄я̄, това е най-голямото нещастие, което би могло да го сполети. Когато слугува на ма̄я̄, живото същество един път е цар, а друг път – обикновен гражданин. Един път е бра̄хман̣а, а друг път – прост шӯдра. Веднъж то е щастливец, друг път – преуспяващ човек, а трети път – насекомо. Понякога то е в рая, а друг път е в ада. Понякога е полубог, друг път е демон. Веднъж е слуга, друг път – владетел. Така живото същество броди навсякъде из вселената и едва когато срещне истински духовен учител, може да разбере своята присъща позиция. Тогава материалният живот започва да предизвиква у него отвращение. Постигнало пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, то започва да съжалява за всичко, които е вършило в материалния свят. Това чувство на разкаяние е много благотворно за живото същество, защото му помага да се пречисти от материалното, обусловеното съществуване. Така живото същество започва да се моли на Бога за позволение да му служи и тогава Кр̣ш̣н̣а го освобождава от капана на ма̄я̄. Бог Кр̣ш̣н̣а говори за това в Бхагавад-гӣта̄ (7.14):
мама ма̄я̄ дуратяя̄
ма̄м ева йе прападянте
ма̄я̄м ета̄м̇ таранти те
„Тази моя божествена енергия, състояща се от трите гун̣и на материалната природа, се преодолява трудно. Но тези, които ми се отдадат, лесно ще я превъзмогнат“.
Живото същество може да се освободи от капана на ма̄я̄ единствено по милостта на Кр̣ш̣н̣а. Нито философските разсъждения, нито други някакви методи могат да му помогнат. Когато по милостта на Кр̣ш̣н̣а разбере истинското си положение, живото същество винаги се стреми да бъде в Кр̣ш̣н̣а съзнание и да действа по съответния начин. Така с течение на времето то напълно се освобождава от ръцете на ма̄я̄. Ма̄я̄ не може да се докосне до оня, който е устойчив в Кр̣ш̣н̣а съзнание. По този начин, общувайки с преданите на Кр̣ш̣н̣а, живото същество се пречиства от замърсяванията на материалното съществуване. Във връзка с това Шрӣла Кр̣ш̣н̣ада̄са Кавира̄джа Госва̄мӣ пише:
ма̄я̄-джа̄ла чхут̣е, па̄я кр̣ш̣н̣ера чаран̣а
„Когато е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, под ръководството на духовен учител живото същество отдава предано служене. Така то се измъква от капана на ма̄я̄ и намира убежище в лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а“ (Чайтаня Чарита̄мр̣та, Мадхя, 22.25).