ТЕКСТ 29
VERSO 29
Текст
Texto
квачин нобхаям андха-дхӣх̣
дево мануш̣яс тиряг ва̄
ятха̄-карма-гун̣ам̇ бхавах̣
kvacin nobhayam andha-dhīḥ
devo manuṣyas tiryag vā
yathā-karma-guṇaṁ bhavaḥ
Дума по дума
Sinônimos
квачит – понякога; пума̄н – мъж; квачит – понякога; ча – също; стрӣ – жена; квачит – понякога; на – не; убхаям – и двете; андха – сляп; дхӣх̣ – този, чиято интелигентност; девах̣ – полубог; мануш̣ях̣ – човек; тиряк – животно, птица, звяр; ва̄ – или; ятха̄ – в зависимост от; карма – дейностите; гун̣ам – качествата; бхавах̣ – раждане.
kvacit — às vezes; pumān — masculino; kvacit — às vezes; ca — também; strī — feminino; kvacit — às vezes; na — não; ubhayam — ambos; andha — cego; dhīḥ — aquele cuja inteligência; devaḥ — semideus; manuṣyaḥ — ser humano; tiryak — animal, pássaro, quadrúpede; vā — ou; yathā — de acordo com; karma — de atividades; guṇam — as qualidades; bhavaḥ — nascimento.
Превод
Tradução
Пленено от гун̣ата на невежеството в материалния свят, живото същество един път е мъж, друг път – жена, а трети път – безполово същество; веднъж то е човек, понякога – полубог, а друг път – птица, животно и прочее. Така то се скита из материалния свят и получава различни тела, които се определят от дейностите му, извършвани под влиянието на гун̣ите на природата.
Coberta pelo modo da ignorância na natureza material, a entidade viva ora é um ser masculino, ora um ser feminino, ora um eunuco, ora um ser humano, ora um semideus, ora um pássaro, ora uma fera e assim por diante. Dessa maneira, ela vaga dentro do mundo material. Sua aceitação de diferentes classes de corpos é provocada por suas atividades sob a influência dos modos da natureza.
Пояснение
Comentário
Живото същество е неразделна частица от Бога, затова по природа то е духовно. Живото същество не може да бъде материално. Неговите материални представи са просто заблуда, резултат от забравата, която го е обзела. То притежава същия ослепителен блясък като Върховната Божествена Личност. Сиянието е присъщо и на слънцето, и на слънчевите лъчи. Богът е като яркото слънце, а живите същества са като миниатюрните частици, от които се състои всепроникващата слънчева светлина. Когато те са затулени от облака на ма̄я̄, блясъкът им помръква, но щом този облак се вдигне, те отново засияват както преди. Обгърнато от невежеството на ма̄я̄, от мрака, живото същество не е в състояние да разбере връзката си с Върховния Бог. Но ако по някакъв начин се обърне към Бога, ще види, че макар да е безкрайно по-малко от него, притежава същия блясък. Живото същество се озовава под покрова на ма̄я̄, защото иска да подражава на Върховния Бог. То обаче е неспособно да прави това, което Върховният прави, нито може да стане върховният наслаждаващ се. Това просто е невъзможно. Щом помислим, че е възможно, ставаме подвластни на ма̄я̄. Следователно робството на живото същество в капана на ма̄я̄ е резултат от това, че живото същество е забравило отношенията си с Върховния Бог.
SIGNIFICADO—De fato, a entidade viva é parte integrante do Senhor, em razão do que ela é espiritual em qualidade. A entidade viva nunca é material, e seu conceito material não passa de mero erro devido ao esquecimento. Ela é tão brilhante como a Suprema Personalidade de Deus. Tanto o Sol quanto o brilho do Sol são muito refulgentes. O Senhor é como o Sol plenamente refulgente, e a entidade viva é como as pequenas partículas desse Sol, as quais constituem o onipenetrante brilho solar. Ao ficarem cobertas pela nuvem de māyā, essas pequenas partículas perdem sua capacidade de brilhar. Quando a nuvem de māyā se vai, as partículas novamente se tornam brilhantes e reluzentes. Basta a entidade viva ficar coberta pela ignorância de māyā, ou escuridão, para deixar de entender sua relação com o Deus Supremo. De alguma forma, se ela se apresenta diante do Senhor, pode ver que é tão brilhante como o Senhor Supremo, apesar de não ser tão extensa como o Senhor. Como a entidade viva deseja imitar o Senhor Supremo, māyā a encobre. Não podemos imitar o Senhor, nem podemos nos tornar o desfrutador supremo. Isso não é possível, e, ao pensarmos que é, ficamos condicionados por māyā. Assim, o encarceramento da entidade viva sob as garras de māyā é provocado pelo esquecimento de sua relação com o Senhor Supremo.
Във властта на ма̄я̄ живото същество започва да се държи така, сякаш е обсебено от духове. То започва да говори всевъзможни безсмислици. Под влиянието на ма̄я̄ то става това, което хората наричат учен, философ, политик или обществен деец, и постоянно кове нови планове за доброто на обществото. Но всички тези планове и начинания неизбежно търпят крах, защото са илюзорни. Ето как живото същество забравя, че е вечен слуга на Бога, и вместо това се превръща в слуга на ма̄я̄. При всички положения то е слуга, но когато забрави истинските си отношения с Върховния Бог и стане слуга на ма̄я̄, това е най-голямото нещастие, което би могло да го сполети. Когато слугува на ма̄я̄, живото същество един път е цар, а друг път – обикновен гражданин. Един път е бра̄хман̣а, а друг път – прост шӯдра. Веднъж то е щастливец, друг път – преуспяващ човек, а трети път – насекомо. Понякога то е в рая, а друг път е в ада. Понякога е полубог, друг път е демон. Веднъж е слуга, друг път – владетел. Така живото същество броди навсякъде из вселената и едва когато срещне истински духовен учител, може да разбере своята присъща позиция. Тогава материалният живот започва да предизвиква у него отвращение. Постигнало пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, то започва да съжалява за всичко, които е вършило в материалния свят. Това чувство на разкаяние е много благотворно за живото същество, защото му помага да се пречисти от материалното, обусловеното съществуване. Така живото същество започва да се моли на Бога за позволение да му служи и тогава Кр̣ш̣н̣а го освобождава от капана на ма̄я̄. Бог Кр̣ш̣н̣а говори за това в Бхагавад-гӣта̄ (7.14):
Sob a influência de māyā, a entidade viva se torna exatamente como uma pessoa possuída por fantasmas. Uma pessoa assim fala toda espécie de disparates. Ao ficar coberta pela influência de māyā, a entidade viva se torna um falso cientista, filósofo, político ou socialista e, a todo momento, apresenta diferentes planos para o benefício da sociedade humana. Todos esses planos acabam fracassando porque são ilusórios. Dessa maneira, a entidade viva se esquece de sua posição como serva eterna do Senhor. Em vez disso, ela se torna serva de māyā. Em qualquer caso, ela permanece serva. Seu infortúnio é que, esquecendo-se de seu contato real com o Senhor Supremo, ela se torna serva de māyā. Como serva de māyā, pode tornar-se ou um rei, ou um cidadão comum, ou um brāhmaṇa, ou um śūdra e assim por diante. Ora será um homem feliz, um homem próspero, ora um pequeno inseto, ora estará no céu, ora estará no inferno. Ora será um semideus, ora será um demônio. Ora será um servo, ora será um amo. Dessa maneira, a entidade viva divaga por todo o universo. Apenas quando entra em contato com o mestre espiritual fidedigno é que ela pode entender sua verdadeira posição constitucional. Então, ela fica desgostosa com a existência material. Nesse momento, em plena consciência de Kṛṣṇa, ela se arrepende de suas experiências passadas na existência material. Esse arrependimento é muito benéfico porque purifica a entidade viva da vida condicionada material. Então, ela ora ao Senhor para que a ocupe em Seu serviço, e, nesse momento, Kṛṣṇa a liberta das garras de māyā. O Senhor Kṛṣṇa explica isto na Bhagavad-gītā (7.14):
мама ма̄я̄ дуратяя̄
ма̄м ева йе прападянте
ма̄я̄м ета̄м̇ таранти те
mama māyā duratyayā
mām eva ye prapadyante
māyām etāṁ taranti te
„Тази моя божествена енергия, състояща се от трите гун̣и на материалната природа, се преодолява трудно. Но тези, които ми се отдадат, лесно ще я превъзмогнат“.
“Esta Minha energia divina, que consiste nos três modos da natureza material, é difícil de ser suplantada. Mas aqueles que se renderam a Mim podem facilmente transpô-la.”
Живото същество може да се освободи от капана на ма̄я̄ единствено по милостта на Кр̣ш̣н̣а. Нито философските разсъждения, нито други някакви методи могат да му помогнат. Когато по милостта на Кр̣ш̣н̣а разбере истинското си положение, живото същество винаги се стреми да бъде в Кр̣ш̣н̣а съзнание и да действа по съответния начин. Така с течение на времето то напълно се освобождава от ръцете на ма̄я̄. Ма̄я̄ не може да се докосне до оня, който е устойчив в Кр̣ш̣н̣а съзнание. По този начин, общувайки с преданите на Кр̣ш̣н̣а, живото същество се пречиства от замърсяванията на материалното съществуване. Във връзка с това Шрӣла Кр̣ш̣н̣ада̄са Кавира̄джа Госва̄мӣ пише:
Só se pode escapar das garras de māyā pela graça de Kṛṣṇa. Não é possível escapar através de especulação mental ou de outras atividades. Ao entender sua verdadeira posição pela graça de Kṛṣṇa, a entidade viva se mantém sempre apta em consciência de Kṛṣṇa e age corretamente. Assim, ao poucos, ela se livra por completo das garras de māyā. Quando fica forte em consciência de Kṛṣṇa, māyā não pode tocá-la. Dessa maneira, na companhia de devotos conscientes de Kṛṣṇa, a entidade viva pode livrar-se da contaminação da existência material. A esse respeito, Śrīla Kṛṣṇadāsa Kavirāja Gosvāmī diz:
ма̄я̄-джа̄ла чхут̣е, па̄я кр̣ш̣н̣ера чаран̣а
māyā-jāla chuṭe, pāya kṛṣṇera caraṇa
„Когато е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, под ръководството на духовен учител живото същество отдава предано служене. Така то се измъква от капана на ма̄я̄ и намира убежище в лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а“ (Чайтаня Чарита̄мр̣та, Мадхя, 22.25).
“No estado de consciência de Kṛṣṇa, a entidade viva se ocupa em serviço devocional sob a orientação do mestre espiritual. Dessa maneira, ela escapa das garras de māyā e se refugia aos pés de lótus do Senhor Kṛṣṇa.” (Cc. Madhya 22.25)