ТЕКСТ 29
Sloka 29
Текст
Verš
квачин нобхаям андха-дхӣх̣
дево мануш̣яс тиряг ва̄
ятха̄-карма-гун̣ам̇ бхавах̣
kvacin nobhayam andha-dhīḥ
devo manuṣyas tiryag vā
yathā-karma-guṇaṁ bhavaḥ
Дума по дума
Synonyma
квачит – понякога; пума̄н – мъж; квачит – понякога; ча – също; стрӣ – жена; квачит – понякога; на – не; убхаям – и двете; андха – сляп; дхӣх̣ – този, чиято интелигентност; девах̣ – полубог; мануш̣ях̣ – човек; тиряк – животно, птица, звяр; ва̄ – или; ятха̄ – в зависимост от; карма – дейностите; гун̣ам – качествата; бхавах̣ – раждане.
kvacit — někdy; pumān — muž; kvacit — někdy; ca — také; strī — žena; kvacit — někdy; na — ne; ubhayam — oba; andha — slepá; dhīḥ — ten, jehož inteligence; devaḥ — polobůh; manuṣyaḥ — lidská bytost; tiryak — zvíře, pták či šelma; vā — nebo; yathā — podle; karma — činností; guṇam — vlastnosti; bhavaḥ — zrození.
Превод
Překlad
Пленено от гун̣ата на невежеството в материалния свят, живото същество един път е мъж, друг път – жена, а трети път – безполово същество; веднъж то е човек, понякога – полубог, а друг път – птица, животно и прочее. Така то се скита из материалния свят и получава различни тела, които се определят от дейностите му, извършвани под влиянието на гун̣ите на природата.
Živá bytost, zahalená kvalitou nevědomosti v hmotném světě, je někdy mužského a někdy ženského pohlaví, někdy je eunuchem, někdy lidskou bytostí, někdy polobohem, ptákem, zvířetem a podobně. Takto putuje po hmotném světě a přijímá různé druhy těl podle svých činností pod vlivem kvalit přírody.
Пояснение
Význam
Живото същество е неразделна частица от Бога, затова по природа то е духовно. Живото същество не може да бъде материално. Неговите материални представи са просто заблуда, резултат от забравата, която го е обзела. То притежава същия ослепителен блясък като Върховната Божествена Личност. Сиянието е присъщо и на слънцето, и на слънчевите лъчи. Богът е като яркото слънце, а живите същества са като миниатюрните частици, от които се състои всепроникващата слънчева светлина. Когато те са затулени от облака на ма̄я̄, блясъкът им помръква, но щом този облак се вдигне, те отново засияват както преди. Обгърнато от невежеството на ма̄я̄, от мрака, живото същество не е в състояние да разбере връзката си с Върховния Бог. Но ако по някакъв начин се обърне към Бога, ще види, че макар да е безкрайно по-малко от него, притежава същия блясък. Живото същество се озовава под покрова на ма̄я̄, защото иска да подражава на Върховния Бог. То обаче е неспособно да прави това, което Върховният прави, нито може да стане върховният наслаждаващ се. Това просто е невъзможно. Щом помислим, че е възможно, ставаме подвластни на ма̄я̄. Следователно робството на живото същество в капана на ма̄я̄ е резултат от това, че живото същество е забравило отношенията си с Върховния Бог.
Živá bytost je ve skutečnosti nedílnou částí Pána, a proto je svou povahou duchovní. Nikdy není hmotná a její hmotné pojetí je omyl způsobený zapomenutím. Září stejně jako Nejvyšší Osobnost Božství. Slunce i jeho světlo silně září. Pán je jako slunce a živé bytosti jsou jako jeho malé částečky, které tvoří všepronikající sluneční svit. Když jsou tyto malé částečky zahaleny mrakem māyi, ztrácejí svoji schopnost svítit. V okamžiku, kdy mrak māyi zmizí, částečky znovu jasně zazáří. Je-li živá bytost zahalená nevědomostí māyi, temnotou, nechápe svůj vztah k Nejvyššímu Pánu. Když se nějakým způsobem k němu přiblíží, může si všimnout, že září stejně jako Nejvyšší Pán, i když není tak veliká jako On. Živá bytost je zahalená māyou proto, že chce napodobovat Nejvyššího Pána. Nemůžeme Pána napodobovat a stát se nejvyššími poživateli — to není možné; a pokud si myslíme, že je, jsme podmíněni māyou. Uvěznění živé bytosti māyou je tedy způsobené zapomenutím jejího vztahu s Nejvyšším Pánem.
Във властта на ма̄я̄ живото същество започва да се държи така, сякаш е обсебено от духове. То започва да говори всевъзможни безсмислици. Под влиянието на ма̄я̄ то става това, което хората наричат учен, философ, политик или обществен деец, и постоянно кове нови планове за доброто на обществото. Но всички тези планове и начинания неизбежно търпят крах, защото са илюзорни. Ето как живото същество забравя, че е вечен слуга на Бога, и вместо това се превръща в слуга на ма̄я̄. При всички положения то е слуга, но когато забрави истинските си отношения с Върховния Бог и стане слуга на ма̄я̄, това е най-голямото нещастие, което би могло да го сполети. Когато слугува на ма̄я̄, живото същество един път е цар, а друг път – обикновен гражданин. Един път е бра̄хман̣а, а друг път – прост шӯдра. Веднъж то е щастливец, друг път – преуспяващ човек, а трети път – насекомо. Понякога то е в рая, а друг път е в ада. Понякога е полубог, друг път е демон. Веднъж е слуга, друг път – владетел. Така живото същество броди навсякъде из вселената и едва когато срещне истински духовен учител, може да разбере своята присъща позиция. Тогава материалният живот започва да предизвиква у него отвращение. Постигнало пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, то започва да съжалява за всичко, които е вършило в материалния свят. Това чувство на разкаяние е много благотворно за живото същество, защото му помага да се пречисти от материалното, обусловеното съществуване. Така живото същество започва да се моли на Бога за позволение да му служи и тогава Кр̣ш̣н̣а го освобождава от капана на ма̄я̄. Бог Кр̣ш̣н̣а говори за това в Бхагавад-гӣта̄ (7.14):
Pod vlivem māyi se živá bytost ocitne ve stejném postavení jako člověk, kterého posedl duch. Takový člověk mluví jen samé nesmysly. Když je živá bytost zahalená māyou, stává se z ní takzvaný vědec, filozof, politik nebo socialista a neustále vytváří různé plány pro dobro lidské společnosti. Všechny tyto plány však končí neúspěchem, protože jsou iluzorní. Tímto způsobem živá bytost zapomíná na své postavení věčného služebníka Pána a místo toho se stává služebníkem māyi. V každém případě však zůstává služebníkem. To, že se kvůli zapomenutí na svůj skutečný vztah s Nejvyšším Pánem stává služebníkem māyi, je její neštěstí. Jako služebník māyi je někdy králem, někdy obyčejným občanem, někdy brāhmaṇou, śūdrou atd. Někdy je šťastným a někdy úspěšným člověkem, jindy zase malým broukem. Někdy je v nebi a někdy v pekle. Někdy je polobohem a někdy démonem. Někdy je sluhou a někdy zase pánem. Tak živá bytost putuje po celém vesmíru. Jedině když přijde do styku s pravým duchovním mistrem, může pochopit své skutečné přirozené postavení. Pak bude znechucená hmotnou existencí a v plném vědomí Kṛṣṇy bude litovat svého minulého jednání. Tato lítost je velice prospěšná, neboť očišťuje živou bytost od hmotného, podmíněného života. Jīva se potom modlí k Pánu, aby ji zaměstnal ve Své službě, a tehdy jí Kṛṣṇa zaručí osvobození ze zajetí māyi. Pán Kṛṣṇa to vysvětluje v Bhagavad-gītě (7.14):
мама ма̄я̄ дуратяя̄
ма̄м ева йе прападянте
ма̄я̄м ета̄м̇ таранти те
mama māyā duratyayā
mām eva ye prapadyante
māyām etāṁ taranti te
„Тази моя божествена енергия, състояща се от трите гун̣и на материалната природа, се преодолява трудно. Но тези, които ми се отдадат, лесно ще я превъзмогнат“.
“Tuto Moji božskou energii, sestávající ze tří kvalit hmotné přírody, je těžké překonat, ale ti, kdo se Mi odevzdají, ji snadno překročí.”
Живото същество може да се освободи от капана на ма̄я̄ единствено по милостта на Кр̣ш̣н̣а. Нито философските разсъждения, нито други някакви методи могат да му помогнат. Когато по милостта на Кр̣ш̣н̣а разбере истинското си положение, живото същество винаги се стреми да бъде в Кр̣ш̣н̣а съзнание и да действа по съответния начин. Така с течение на времето то напълно се освобождава от ръцете на ма̄я̄. Ма̄я̄ не може да се докосне до оня, който е устойчив в Кр̣ш̣н̣а съзнание. По този начин, общувайки с преданите на Кр̣ш̣н̣а, живото същество се пречиства от замърсяванията на материалното съществуване. Във връзка с това Шрӣла Кр̣ш̣н̣ада̄са Кавира̄джа Госва̄мӣ пише:
Živá bytost se může vyprostit ze zajetí māyi jedině milostí Kṛṣṇy. Pomocí mentálních spekulací nebo jiných činností to není možné. Když živá bytost milostí Kṛṣṇy pochopí své skutečné postavení, udržuje se neustále svěží ve vědomí Kṛṣṇy a jedná podle toho. Tak se postupně zcela osvobodí ze zajetí māyi. Když je ve vědomí Kṛṣṇy silná, māyā se jí nemůže ani dotknout. Ve společnosti oddaných vědomých si Kṛṣṇy se může živá bytost zbavit znečištění hmotné existence. Śrīla Kṛṣṇadāsa Kavirāja Gosvāmī v této souvislosti říká:
ма̄я̄-джа̄ла чхут̣е, па̄я кр̣ш̣н̣ера чаран̣а
māyā-jāla chuṭe, pāya kṛṣṇera caraṇa
„Когато е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, под ръководството на духовен учител живото същество отдава предано служене. Така то се измъква от капана на ма̄я̄ и намира убежище в лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а“ (Чайтаня Чарита̄мр̣та, Мадхя, 22.25).
“Když si je živá bytost vědoma Kṛṣṇy, zaměstnává se oddanou službou podle pokynů duchovního mistra. Tak se vyprostí ze zajetí māyi a přijme útočiště u lotosových nohou Pána Kṛṣṇy.” (Cc. Madhya 22.25)