Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.30-31
Деванагари
क्षुत्परीतो यथा दीन: सारमेयो गृहं गृहम् ।
चरन्विन्दति यद्दिष्टं दण्डमोदनमेव वा ॥ ३० ॥
तथा कामाशयो जीव उच्चावचपथा भ्रमन् ।
उपर्यधो वा मध्ये वा याति दिष्टं प्रियाप्रियम् ॥ ३१ ॥
चरन्विन्दति यद्दिष्टं दण्डमोदनमेव वा ॥ ३० ॥
तथा कामाशयो जीव उच्चावचपथा भ्रमन् ।
उपर्यधो वा मध्ये वा याति दिष्टं प्रियाप्रियम् ॥ ३१ ॥
Стих
кш̣ут-парӣто ятха̄ дӣнах̣
са̄рамейо гр̣хам̇ гр̣хам
чаран виндати яд-диш̣т̣ам̇
дан̣д̣ам оданам ева ва̄
са̄рамейо гр̣хам̇ гр̣хам
чаран виндати яд-диш̣т̣ам̇
дан̣д̣ам оданам ева ва̄
татха̄ ка̄ма̄шайо джӣва
учча̄вача-патха̄ бхраман
упарй адхо ва̄ мадхйе ва̄
я̄ти диш̣т̣ам̇ прия̄приям
учча̄вача-патха̄ бхраман
упарй адхо ва̄ мадхйе ва̄
я̄ти диш̣т̣ам̇ прия̄приям
Дума по дума
кш̣ут-парӣтах̣ — мъчено от глад; ятха̄ — като; дӣнах̣ — клето; са̄рамеях̣ — куче; гр̣хам — от къща; гр̣хам — на къща; чаран — скитайки се; виндати — получава; ят — чието; диш̣т̣ам — в зависимост от съдбата си; дан̣д̣ам — наказание; оданам — храна; ева — несъмнено; ва̄ — или; татха̄ — така и; ка̄ма-а̄шаях̣ — стремейки се да задоволи различни желания; джӣвах̣ — живото същество; учча — високо; авача — ниско; патха̄ — по пътя; бхраман — скитайки се; упари — високо; адхах̣ — ниско; ва̄ — или; мадхйе — по средата; ва̄ — или; я̄ти — отива към; диш̣т̣ам — според съдбата си; прия — приятно; априям — неприятно.
Превод
Както гладното куче от врата на врата търси храна и според това, какво му е писано, някога го набиват и го изгонват, а друг път му дават нещо за ядене, така и живото същество, разкъсвано от многобройни желания, се скита из различни тела в зависимост от съдбата си. То ту се издига, ту отново пропада. Понякога то се озовава на райските планети, друг път – на адските, а трети път се ражда на средните планетни системи.
Пояснение
Тук положението на живото същество е сравнено с положението на куче. Може да се случи кучето да има богат господар, но може и да е бездомно. Ако стане куче на богаташ, то ще живее охолно. На Запад хората понякога завещават милиони на кучетата си. Но има и стотици кучета, които се скитат гладни по улиците. Затова сравнението между живота на обусловеното същество и кучешкия живот е много уместно. Впрочем този, който има интелигентност, разбира, че ако тъй или иначе трябва да живее като куче, по-добре е да стане куче на Кр̣ш̣н̣а. В материалния свят кучето веднъж е домашен любимец, друг път скита бездомно по улиците, но в духовния свят кучето на Кр̣ш̣н̣а е винаги и вечно щастливо. Затова в една от песните си Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура казва: ваиш̣н̣ава т̣ха̄кура тома̄ра кукура балия̄ джа̄наха море. Той изразява желанието си да бъде куче на някой ваиш̣н̣ава. Кучето ден и нощ пази пред вратата на господаря си и не позволява на лоши хора да влизат. По същия начин човек трябва да се посвети на служене на някой ваиш̣н̣ава и да прави всичко възможно да го удовлетвори. Иначе той не може да напредва духовно. Но да оставим настрана духовния напредък – дори за да се издигне до по-висши материални планети, човек трябва да възпитава в себе си качества в гун̣ата на доброто. Това е потвърдено и в Бхагавад-гӣта̄ (14.18):
ӯрдхвам̇ гаччханти саттва-стха̄
мадхйе тиш̣т̣ханти ра̄джаса̄х̣
джагханя-гун̣а-вр̣тти-стха̄
адхо гаччханти та̄маса̄х̣
мадхйе тиш̣т̣ханти ра̄джаса̄х̣
джагханя-гун̣а-вр̣тти-стха̄
адхо гаччханти та̄маса̄х̣
„Установените в гун̣ата на доброто постепенно се издигат до висшите планети; тези в гун̣ата на страстта живеят на земните планети; а тези в отвратителната гун̣а на невежеството пропадат до адските светове“.
На различните планетни системи има огромно разнообразие от живот, тъй като живите същества култивират в себе си най-различни качества в гун̣ите на доброто, страстта и невежеството. Ако е в доброто, човек се издига до висшите планетни системи; ако е в страстта, остава на средните; а който пребивава в невежество, пропада до низшите видове живот.