Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.32
Деванагари
दु:खेष्वेकतरेणापि दैवभूतात्महेतुषु ।
जीवस्य न व्यवच्छेद: स्याच्चेत्तत्तत्प्रतिक्रिया ॥ ३२ ॥
जीवस्य न व्यवच्छेद: स्याच्चेत्तत्तत्प्रतिक्रिया ॥ ३२ ॥
Стих
дух̣кхеш̣в екатарен̣а̄пи
даива-бхӯта̄тма-хетуш̣у
джӣвася на вяваччхедах̣
ся̄ч чет тат-тат-пратикрия̄
даива-бхӯта̄тма-хетуш̣у
джӣвася на вяваччхедах̣
ся̄ч чет тат-тат-пратикрия̄
Дума по дума
дух̣кхеш̣у — по отношение на страданията; екатарен̣а — от един вид; апи — дори; даива — провидението; бхӯта — други живи същества; а̄тма — тялото и ума; хетуш̣у — от страна на; джӣвася — живото същество; на — никога; вяваччхедах̣ — спиране; ся̄т — е възможно; чет — макар че; тат-тат — на тези страдания; пратикрия̄ — противодействие.
Превод
Живите същества се опитват да противодействат на страданията, идващи от съдбата, от други живи същества или от тялото и ума. Но въпреки опитите си да превъзмогнат законите на природата, те са принудени да остават в тяхната власт.
Пояснение
Както кучето ходи от врата на врата и получава ту парче хляб, ту ритник, така и живото същество в стремежа си към щастие постоянно се скита из материалния свят и непрекъснато търси начини да противостои на материалните страдания. Това се нарича борба за съществуване. Дори всекидневният ни опит показва, че сме принудени да измисляме начини, как да си спестим неприятните изживявания. В опита си да избегнем едно нещастие обаче ние неминуемо се натъкваме на друго. Беднякът страда, защото няма пари, но ако иска да забогатее, трябва да мине през много други страдания. Всъщност това не е начин да се избегне страданието, а е просто клопка на заблуждаващата енергия. Ако човек не си хаби напразно труда в опити да промени положението си, а просто се задоволява с това, което му е отредено, защото разбира, че го е заслужил с миналите си дейности, тогава той може да впрегне цялата си енергия, за да развива своето Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е препоръчано и във ведическите писания:
тасяива хетох̣ праятета ковидо
на лабхяте яд бхрамата̄м упарй адхах̣
тал лабхяте дух̣кхавад анятах̣ сукхам̇
ка̄лена сарватра габхӣра-рам̇хаса̄
на лабхяте яд бхрамата̄м упарй адхах̣
тал лабхяте дух̣кхавад анятах̣ сукхам̇
ка̄лена сарватра габхӣра-рам̇хаса̄
„Хората, които са наистина мъдри и философски настроени, трябва да се стремят единствено към тази заветна цел, която не може да бъде постигната никъде в тази вселена, дори ако я пребродим цялата от най-висшата планета (Брахмалока) до най-низшата (Па̄та̄ла). Що се отнася до щастието на сетивното наслаждение, когато му дойде времето, то идва само, както неканени идват и всички страдания, макар че не ги искаме“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.5.18). Човек просто трябва да развива своето Кр̣ш̣н̣а съзнание и да не си губи времето с опити да подобри положението си в материалния свят. Такова подобрение е невъзможно. Когато се опитваме да избегнем една неприятност, неминуемо се натъкваме на друга. Но ако се стремим да развием своето Кр̣ш̣н̣а съзнание, ще се спасим от страданията на материалното битие, без да полагаме за това нарочни усилия. Ето защо Кр̣ш̣н̣а обещава: каунтея пратиджа̄нӣхи на ме бхактах̣ пран̣ашяти – „О, сине на Кунтӣ, можеш смело да заявиш, че мой предан никога не загива“ (Бхагавад-гӣта̄, 9.31). Човек, който следва пътя на преданото служене, никога няма да претърпи поражение въпреки всички страдания, произтичащи от тялото и ума, причинявани от други живи същества или от провидението – страдания, които не сме в състояние да избегнем.