Шрӣмад бха̄гаватам 4.29.76-77

Живото същество, което изцяло се е отдало на материални дейности, силно се привързва към материалното тяло. Дори на прага на смъртта то продължава да мисли за него и за неговите роднини. Така живото същество остава изцяло във властта на телесните представи за живота и когато дойде време да умре, се ужасява, че трябва да се раздели с тялото си. Понякога умиращият остава дни наред в кома, преди да напусне тялото си. Това е често срещано сред така наречените общественици и политици, които си мислят, че без тях цялата страна ще пропадне и в обществото ще настане безредие. Това се нарича ма̄я̄. Политиците и държавниците не напускат своите постове, докато някой не ги застреля или не бъдат принудени от смъртта. Висшите сили предоставят на живото същество ново тяло, но живото същество е толкова силно привързано към сегашното си тяло, че не иска да го напусне и да се прехвърли в друго. Затова природните закони насила го принуждават да приеме следващо тяло.

„Заблудена от фалшивото его, душата се мисли за извършител на дейностите, които всъщност се осъществяват от трите гун̣и на материалната природа“ (Бхагавад-гӣта̄, 3.27).

Материалната природа е много силна и нейните гун̣и принуждават човека да приеме друго тяло. Тази сила е особено очевидна в случаите, когато живото същество трябва да премине в тяло, по-низше от сегашното. Човек, който в сегашното си тяло живее като свиня или куче, при следващото си раждане със сигурност ще получи такова тяло. Когато този, който сега благоденства в тяло на президент или премиер, разбере, че в следващия си живот ще трябва да стане свиня или куче, той отказва да си напусне тялото и затова преди да умре, дни наред лежи в кома. Така е било с много политици преди смъртта им. С други думи, следващото тяло вече е определено от висшите сили. Живото същество напуска сегашното си тяло и влиза в другото. Понякога в сегашното си тяло то чувства, че много от желанията и фантазиите му са останали неизпълнени. На такива хора, които са твърде силно привързани към обстоятелствата, в които протича сегашният им живот, не се позволява да приемат друго грубо материално тяло; те са принудени да водят призрачно съществуване. Но дори в тела на духове и привидения те създават неприятности на роднините и съседите си. Причината човек да се озове в такова положение е умът. Под негово влияние се оформят различните тела, които живото същество е принудено да приеме. Това се утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (8.6):

„О, сине на Кунтӣ, каквото състояние на съществуване човек помни, когато напуска тялото си, такова състояние ще постигне“. Мислите на живото същество, което е вътре в тялото и ума, може да бъдат кучешки, може да бъдат и божествени и от тях зависи какъв ще бъде неговият следващ живот. Това е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (13.22):

„Живото същество, попаднало в материалната природа, следва различни начини на живот и се наслаждава на трите материални гун̣и. Това се дължи на контакта му с тази природа. Така то се среща с доброто и злото в различните жизнени форми“. Живото същество може да се пресели в по-низш или по-висш тип тяло в зависимост от това, с какви гун̣и на материалната природа общува. Ако е във властта на гун̣ата на невежеството, получава тяло на животно или низше човешко раждане. Съответстващо тяло получава и този, който е под влияние на доброто или страстта. Това също се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (14.18):

= „Установените в гун̣ата на доброто постепенно се издигат до висшите планети; тези в гун̣ата на страстта живеят на земните планети; а тези в отвратителната гун̣а на невежеството пропадат до адските светове“.

Това, с какви гун̣и на природата общува човек, зависи от ума. Забележителното движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание е безценно благо за човечеството, защото учи хората да мислят постоянно за Кр̣ш̣н̣а, като извършват предано служене. Така след смъртта си те ще се озоват там, където ще имат възможност да общуват с Кр̣ш̣н̣а. Това се нарича с термина нитя-лӣла̄-правиш̣т̣а – „достигане на планетата Голока Вр̣нда̄вана“. Бхагавад-гӣта̄ (18.55) дава следното обяснение:

„Само чрез предано служене човек може да ме разбере такъв, какъвто съм в действителност – Върховната Божествена Личност. И когато с тази преданост ме осъзнае напълно, той ще влезе в царството на Бога“. Когато напълно е потопил ума си в Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек може да замине за планетата Голока Вр̣нда̄вана. За да постигне общуване с Върховната Божествена Личност, той трябва да разбере Кр̣ш̣н̣а. А методът, който му дава възможност да разбере Кр̣ш̣н̣а, е преданото служене. Когато действително опознае Кр̣ш̣н̣а, човек получава правото да се издигне до Кр̣ш̣н̣алока и да общува там с него. Той постига това възвишено положение благодарение на ума. Но благодарение на ума той може да се озове и в свинско или кучешко тяло. Затова най-висшето съвършенство, което човек може да постигне в живота си, е да държи своя ум непрекъснато потопен в Кр̣ш̣н̣а съзнание.