Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.78
Деванагари
यदाक्षैश्चरितान् ध्यायन् कर्माण्याचिनुतेऽसकृत् ।
सति कर्मण्यविद्यायां बन्ध: कर्मण्यनात्मन: ॥ ७८ ॥
सति कर्मण्यविद्यायां बन्ध: कर्मण्यनात्मन: ॥ ७८ ॥
Стих
яда̄кш̣аиш чарита̄н дхя̄ян
карма̄н̣й а̄чинуте 'сакр̣т
сати карман̣й авидя̄я̄м̇
бандхах̣ карман̣й ана̄тманах̣
карма̄н̣й а̄чинуте 'сакр̣т
сати карман̣й авидя̄я̄м̇
бандхах̣ карман̣й ана̄тманах̣
Дума по дума
яда̄ — когато; акш̣аих̣ — със сетивата; чарита̄н — изпитвани удоволствия; дхя̄ян — като мисли за; карма̄н̣и — дейности; а̄чинуте — извършва; асакр̣т — винаги; сати карман̣и — когато материалните дела продължават; авидя̄я̄м — във властта на илюзията; бандхах̣ — робство; карман̣и — в дейността; ана̄тманах̣ — на материалното тяло.
Превод
Докато пази в себе си желания за сетивни наслади, човек неизбежно върши материални дейности. Когато действа на материалното поприще, той се наслаждава на сетивата си, а като се наслаждава на сетивата си, поражда нови серии от материални дейности. По този начин той се заробва и става обусловена душа.
Пояснение
Във финото си тяло ние създаваме безброй планове, как да се наслаждаваме на сетивни удоволствия. Тези планове се запечатват в ума ни и са коренът (бӣджа), от който се раждат плодоносните дейности. В обусловеното битие живото същество едно след друго си създава цяла поредица от материални тела – това се нарича карма-бандхана. Както се обяснява в Бхагавад-гӣта̄ (3.9): ягя̄ртха̄т карман̣о 'нятра локо 'ям̇ карма-бандханах̣ – ако човек действа само заради удоволствието на Виш̣н̣у, материалните дейности не го заробват, но ако действа, подтикван от други мотиви, той се заплита в безкрайна верига от материални действия. Следователно като мислим, чувстваме и желаем, ние си създаваме поредица от бъдещи материални тела. По думите на Бхактивинода Т̣ха̄кура: ана̄ди карама-пхале, пад̣и' бхава̄рн̣ава-джале. Живото същество се озовава в океана на карма-бандхана заради материалните дейности, които е извършвало. Вместо да се гмурва в океана на материалните дейности, човек трябва да ги извършва само в степента, в която това е необходимо, за да преживява. Останалото си време той трябва да посвети на трансцендентално предано служене на Бога и по този начин може да се освободи от последиците на материалните си дейности.