Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 3.9
Текст
локо 'ям̇ карма-бандханах̣
тад-артхам̇ карма каунтея
мукта-сан̇гах̣ сама̄чара
Дума по дума
ягя-артха̄т – направено единствено заради ягя, Виш̣н̣у; карман̣ах̣ – отколкото работа; анятра – в противен случай; локах̣ – свят; аям – този; карма-бандханах̣ – робство чрез работа; тат – за него; артхам – заради; карма – работа; каунтея – о, сине на Кунтӣ; мукта-сан̇гах̣ – освободен от общуване; сама̄чара – прави съвършено.
Превод
Дейността трябва да се извършва като жертвоприношение за Бог Виш̣н̣у; иначе тя става причина за робство в този материален свят. Затова, о, сине на Кунтӣ, изпълнявай предписания си дълг за удовлетворение на Виш̣н̣у – така ще станеш завинаги свободен.
Пояснение
Тъй като всеки е длъжен да работи дори само за да поддържа тялото си, предписаните му задължения според качествата и социалното положение са така подбрани, че да бъде постигната целта. Ягя означава Бог Виш̣н̣у, или жертвоприношение. Жертвоприношенията също са предназначени за удовлетворение на Виш̣н̣у. Във Ведите е казано: ягьо ваи виш̣н̣ух̣. С други думи, една и съща цел се постига, когато някой извършва ягя и когато непосредствено служи на Виш̣н̣у. Тоест, Кр̣ш̣н̣а съзнание е принасяне на ягя – нещо, което се препоръчва в този стих. Институцията варн̣а̄шрама също цели удовлетворяване на Бог Виш̣н̣у. Варн̣а̄шрама̄ча̄равата̄ пуруш̣ен̣а парах̣ пума̄н виш̣н̣ур а̄ра̄дхяте (Виш̣н̣у Пура̄н̣а, 3.8.9).
Трябва да се работи за удовлетворение на Виш̣н̣у. Всяка друга работа, извършвана в този материален свят, става причина за робство, защото както добрата, така и лошата дейност, имат своите обвързващи последици. Ето защо трябва да се работи в Кр̣ш̣н̣а съзнание за удовлетворение на Кр̣ш̣н̣а (Виш̣н̣у); докато действа така, човек вече е свободен. Това е великото изкуство на действието и в началото този процес се нуждае от много опитно ръководство. Човек трябва да работи усърдно под вещото ръководство на предан на Кр̣ш̣н̣а или под преките наставления на самия Кр̣ш̣н̣а (каквато възможност е имал Арджуна). Всичко трябва да се върши за удовлетворение на Кр̣ш̣н̣а, а не за сетивно наслаждение. Това не само ще ни избави от последиците на дейността, но и ще ни издигне постепенно до трансцендентално любовно служене на Бога – единственият път към неговото царство.