Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.79
Деванагари
अतस्तदपवादार्थं भज सर्वात्मना हरिम् ।
पश्यंस्तदात्मकं विश्वं स्थित्युत्पत्त्यप्यया यत: ॥ ७९ ॥
पश्यंस्तदात्मकं विश्वं स्थित्युत्पत्त्यप्यया यत: ॥ ७९ ॥
Стих
атас тад апава̄да̄ртхам̇
бхаджа сарва̄тмана̄ харим
пашям̇с тад-а̄тмакам̇ вишвам̇
стхитй-утпаттй-апяя̄ ятах̣
бхаджа сарва̄тмана̄ харим
пашям̇с тад-а̄тмакам̇ вишвам̇
стхитй-утпаттй-апяя̄ ятах̣
Дума по дума
атах̣ — следователно; тат — това; апава̄да-артхам — за да противодействаш; бхаджа — отдавай предано служене; сарва-а̄тмана̄ — с всичките си сетива; харим — на Върховната Божествена Личност; пашян — виждайки; тат — на Бога; а̄тмакам — във властта; вишвам — космическото проявление; стхити — поддържане; утпатти — творение; апяя̄х̣ — и унищожение; ятах̣ — на когото.
Превод
Никога не забравяй, че това космическо проявление се създава, поддържа и унищожава по волята на Върховната Божествена Личност. Следователно всичко, което е в него, зависи от Бога. За да постигне просветлението на това съвършено знание, човек трябва непрекъснато да служи с преданост на Върховния.
Пояснение
Много е трудно човек да постигне себепознание, т.е. да разбере, че е Брахман, или душа, докато е в материална среда. Но ако той се посвети на предано служене на Бога, постепенно Богът сам ще му се разкрие. Като напредва по този път, с течение на времето преданият ще осъзнае духовната си природа. Нощем, когато е тъмно, не можем да видим нищо, дори самите себе си, но когато изгрее слънцето, виждаме не само него, но и всичко останало в този свят. В седма глава на Бхагавад-гӣта̄ (7.1) Бог Кр̣ш̣н̣а казва:
майи а̄сакта-мана̄х̣ па̄ртха
йогам̇ юн̃джан мад-а̄шраях̣
асам̇шаям̇ самаграм̇ ма̄м̇
ятха̄ гя̄сяси тач чхр̣н̣у
йогам̇ юн̃джан мад-а̄шраях̣
асам̇шаям̇ самаграм̇ ма̄м̇
ятха̄ гя̄сяси тач чхр̣н̣у
„След многократно раждане и смърт, този, който наистина има знание, ми се отдава, разбирайки, че Аз съм причината на всички причини и всичко съществуващо. Такава велика душа се среща много рядко“.
Когато, в стремежа си да постигнем Кр̣ш̣н̣а съзнание, отдаваме на Бога предано служене, ние проумяваме не само Кр̣ш̣н̣а, но и всичко, което е свързано с него. С други думи, благодарение на Кр̣ш̣н̣а съзнанието ние постигаме разбиране не само за Кр̣ш̣н̣а и за проявения космос, но и за собствената си изначална природа. Когато имаме Кр̣ш̣н̣а съзнание, можем да разберем, че цялото космическо мироздание е сътворено от Бога, Върховната Личност, че се поддържа от него, унищожава се пак от него и накрая потъва обратно в него. Ние също сме неразделни частици от Бога. Всичко се подчинява на властта на Върховния и затова единственият ни дълг е да му се предадем и да му служим с трансцендентална любов.