Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.75
Деванагари
अनेन पुरुषो देहानुपादत्ते विमुञ्चति ।
हर्षं शोकं भयं दु:खं सुखं चानेन विन्दति ॥ ७५ ॥
हर्षं शोकं भयं दु:खं सुखं चानेन विन्दति ॥ ७५ ॥
Стих
анена пуруш̣о деха̄н
упа̄датте вимун̃чати
харш̣ам̇ шокам̇ бхаям̇ дух̣кхам̇
сукхам̇ ча̄нена виндати
упа̄датте вимун̃чати
харш̣ам̇ шокам̇ бхаям̇ дух̣кхам̇
сукхам̇ ча̄нена виндати
Дума по дума
Превод
Заради процесите, протичащи във финото тяло, живото същество приема различни груби тела и после ги напуска. Това се нарича преселение на душата. Така душата става подвластна на привидните удоволствия, скръб, страх, щастие и нещастие.
Пояснение
От това обяснение ясно се вижда, че първоначално, в своето незамърсено, духовно състояние, живото същество е като Върховната Божествена Личност. Но когато желанията за материални сетивни наслади замърсят ума му, то пада в материалния свят, както се обяснява и в тази строфа. Така започва неговото материално съществуване: живото същество преминава от тяло в тяло и се заплита все повече в мрежите на материалния свят. Процесът на Кр̣ш̣н̣а съзнание, предполагащ да се мисли постоянно за Кр̣ш̣н̣а, е трансценденталният процес, чрез който човек може да се върне към своя изначален, духовен живот. Предано служене означава непрекъснато да се мисли за Кр̣ш̣н̣а.
ман-мана̄ бхава мад-бхакто
мад-я̄джӣ ма̄м̇ намаскуру
ма̄м евайш̣яси сатям̇ те
пратиджа̄не прийо 'си ме
мад-я̄джӣ ма̄м̇ намаскуру
ма̄м евайш̣яси сатям̇ те
пратиджа̄не прийо 'си ме
„Винаги мисли за мен, стани мой предан, обожавай ме и ми отдавай почитта си. По този начин непременно ще дойдеш при мен. Аз ти обещавам това, защото си мой много скъп приятел“ (Бхагавад-гӣта̄, 18.65).
Човек постоянно трябва да отдава на Бога предано служене. Както се препоръчва в арчана-ма̄рга, той трябва да извършва богослужения за мӯртито в храма и непрекъснато да изразява почитта си към него и към духовния учител. Такива са методите, препоръчани за онези, които действително искат да се освободят от материалното робство. Съвременните психолози изследват функциите на ума – мисленето, чувстването и желанието, – но не са в състояние да проникнат в самата му същност. От една страна, това се дължи на липса на знание, а, от друга, на факта, че не общуват с освободен а̄ча̄ря.
Както е казано в Бхагавад-гӣта̄ (4.2):
евам̇ парампара̄-пра̄птам
имам̇ ра̄джарш̣айо видух̣
са ка̄ленеха махата̄
його наш̣т̣ах̣ парантапа
имам̇ ра̄джарш̣айо видух̣
са ка̄ленеха махата̄
його наш̣т̣ах̣ парантапа
„Така тази велика наука се предаваше по веригата на ученическата приемственост и достигна до всички святи царе. Но с течение на времето веригата беше прекъсната и това знание в първоначалния му вид беше изгубено“. Воден от самозвани психолози и философи, съвременният човек не знае нищо за дейността на финото тяло и затова не може да разбере какво се има предвид, когато се говори за преселение на душата. По тези въпроси трябва да приемаме авторитетните истини, изложени в Бхагавад-гӣта̄ (2.13):
дехино 'смин ятха̄ дехе
каума̄рам̇ яуванам̇ джара̄
татха̄ деха̄нтара-пра̄птир
дхӣрас татра на мухяти
каума̄рам̇ яуванам̇ джара̄
татха̄ деха̄нтара-пра̄птир
дхӣрас татра на мухяти
„Както въплътената душа постепенно преминава от детство към младост и после към старост, така в мига на смъртта тя преминава в друго тяло. Една уравновесена личност не се смущава от подобна промяна“. Докато хората не разберат смисъла на тази важна строфа от Бхагавад-гӣта̄, прогресът на цялата им цивилизация ще ги води към невежество, а не към знание.