Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.50
Деванагари
हरिर्देहभृतामात्मा स्वयं प्रकृतिरीश्वर: ।
तत्पादमूलं शरणं यत: क्षेमो नृणामिह ॥ ५० ॥
तत्पादमूलं शरणं यत: क्षेमो नृणामिह ॥ ५० ॥
Стих
харир деха-бхр̣та̄м а̄тма̄
сваям̇ пракр̣тир ӣшварах̣
тат-па̄да-мӯлам̇ шаран̣ам̇
ятах̣ кш̣емо нр̣н̣а̄м иха
сваям̇ пракр̣тир ӣшварах̣
тат-па̄да-мӯлам̇ шаран̣ам̇
ятах̣ кш̣емо нр̣н̣а̄м иха
Дума по дума
харих̣ — Шрӣ Хари; деха-бхр̣та̄м — на живите същества, които са приели материални тела; а̄тма̄ — Свръхдушата; сваям — тя самата; пракр̣тих̣ — материална природа; ӣшварах̣ — господарят; тат — неговите; па̄да-мӯлам — нозе; шаран̣ам — подслон; ятах̣ — от което; кш̣емах̣ — благо; нр̣н̣а̄м — на хората; иха — в този свят.
Превод
Шрӣ Хари, Върховният Бог, е Свръхдушата и личността, която направлява движенията на всички живи същества, получили материални тела в този свят. Под негов контрол са и всички дейности, които се извършват в материалната природа. Той е и нашият най-верен приятел, ето защо всички трябва да приемем подслон в лотосовите му нозе. Ако направим това, животът ни ще се увенчае с благополучие и успех.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ (18.61) се казва: ӣшварах̣ сарва-бхӯта̄на̄м̇ хр̣д-деше 'рджуна тиш̣т̣хати – „Върховният Бог се намира в сърцето на всекиго, о, Арджуна“. Живото същество се намира вътре в тялото, но там, заедно с него, е и Върховната Божествена Личност. Тя бива наричана антаря̄мӣ и чаитя-гуру. Както Бог Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (15.15), всичко е под неговия контрол.
сарвася ча̄хам̇ хр̣ди саннивиш̣т̣о
матах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча
матах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча
„Аз съм в сърцето на всекиго и от мен идват паметта, знанието и забравата“.
Свръхдушата вътре в тялото управлява хода на всичко. Затова е най-добре човек да се подчини на нейното ръководство и да живее щастливо. Но както се посочва в Бхагавад-гӣта̄ (10.10), за да е в състояние да следва напътствията на Бога, човек трябва да е предан:
теш̣а̄м̇ сатата-юкта̄на̄м̇
бхаджата̄м̇ прӣти-пӯрвакам
дада̄ми буддхи йогам̇ там̇
йена ма̄м упая̄нти те
бхаджата̄м̇ прӣти-пӯрвакам
дада̄ми буддхи йогам̇ там̇
йена ма̄м упая̄нти те
„На тези, които постоянно ми служат с любов, Аз давам разбирането, чрез което да дойдат при мен“.
Макар че Свръхдушата се намира във всяко сърце (ӣшварах̣ сарва-бхӯта̄на̄м̇ хр̣д-деше 'рджуна тиш̣т̣хати), Тя разговаря само с чистите предани, които постоянно ѝ служат. В Чайтаня бха̄гавата (Антя, 3.45) се казва:
та̄ха̄ре се бали видя̄, мантра, адхяяна
кр̣ш̣н̣а-па̄да-падме йе карайе стхира мана
кр̣ш̣н̣а-па̄да-падме йе карайе стхира мана
„Който е съсредоточил ума си върху лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а, е най-образованият човек, постигнал същината на всички Веди“. В Чайтаня бха̄гавата се срещат и други стихове, които е уместно да бъдат цитирани по този повод:
сеи се видя̄ра пхала джа̄ниха нишчая
кр̣ш̣н̣а-па̄да-падме яди читта-вр̣тти рая
кр̣ш̣н̣а-па̄да-падме яди читта-вр̣тти рая
„Съвършенството на образованието е човек да съсредоточи ума си върху лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а“ (А̄ди, 13.178).
диг-виджая кариба, – видя̄ра ка̄ря нахе
ӣшваре бхаджиле, сеи видя̄ сатя кахе
ӣшваре бхаджиле, сеи видя̄ сатя кахе
„Не е завоевание, ако с материалната си ерудиция човек покори целия свят. Образованието е съвършено тогава, когато води човека до предано служене на Върховния Бог“ (А̄ди, 13.173).
пад̣е кене лока – кр̣ш̣н̣а-бхакти джа̄ниба̄ре
се яди нахила, табе видя̄я ки каре
се яди нахила, табе видя̄я ки каре
„Смисълът на образованието е човек да разбере Кр̣ш̣н̣а и преданото служене на него, в противен случай той е образован само на думи“ (А̄ди, 12.49).
та̄ха̄ре се бали дхарма, карма сада̄ча̄ра
ӣшваре се прӣти джанме саммата саба̄ра
ӣшваре се прӣти джанме саммата саба̄ра
„Културен, образован, деен и религиозен е този, който е развил вродената си любов към Кр̣ш̣н̣а“ (Антя, 3.44). В непроявен вид всеки таи в себе си любов към Кр̣ш̣н̣а. Образованието и културата са призвани да пробудят тази любов. Това е целта и на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Веднъж Бог Чайтаня попитал Ра̄ма̄нанда Ра̄я кой е най-същественият елемент в образованието и Ра̄ма̄нанда Ра̄я отвърнал, че най-главното е човек да развива в себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание.