Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.51
Деванагари
स वै प्रियतमश्चात्मा यतो न भयमण्वपि ।
इति वेद स वै विद्वान्यो विद्वान्स गुरुर्हरि: ॥ ५१ ॥
इति वेद स वै विद्वान्यो विद्वान्स गुरुर्हरि: ॥ ५१ ॥
Стих
са ваи приятамаш ча̄тма̄
ято на бхаям ан̣в апи
ити веда са ваи видва̄н
йо видва̄н са гурур харих̣
ято на бхаям ан̣в апи
ити веда са ваи видва̄н
йо видва̄н са гурур харих̣
Дума по дума
сах̣ — Той; ваи — несъмнено; прия-тамах̣ — най-свидният; ча — също; а̄тма̄ — Свръхдушата; ятах̣ — от която; на — никога; бхаям — страх; ан̣у — малък; апи — дори; ити — така; веда — (който) знае; сах̣ — той; ваи — несъмнено; видва̄н — образован; ях̣ — този, който; видва̄н — образован; сах̣ — той; гурух̣ — духовен учител; харих̣ — също като Бога.
Превод
Който отдава предано служене, не чувства никакъв страх в материалното битие, защото Върховният Бог е Свръхдуша и приятел на всички. Ако човек знае тази тайна, той е истински образован. Такъв човек може да стане духовен учител на целия свят. А истинският духовен учител, представител на Върховния Бог, не се различава от самия Бог Кр̣ш̣н̣а.
Пояснение
Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура пише: са̄кш̣а̄д-дхаритвена самаста-ша̄страир уктас татха̄ бха̄вята ева садбхих̣. Във всички писания се утвърждава, че духовният учител е представител на Върховната Божествена Личност. Той е тъждествен с Бога, защото е негов най-приближен слуга (кинту прабхор ях̣ прия ева тася). Смисълът на този текст е, че и Свръхдушата, и индивидуалната душа са скъпи всекиму. Всеки обича себе си, а когато стане духовно малко по-напреднал, той започва да изпитва такава обич и към Свръхдушата. Който е постигнал себепознание, препоръчва на хората да се покланят единствено на Свръхдушата. Той знае, че е по-лесно човек да почита Върховната Божествена Личност, отколкото, тласкан от похот и желание за материални наслади, да се кланя на всевъзможни полубогове. Ето защо преданият постоянно отдава любовно предано служене на Бога. Такава личност е истински гуру. В Падма Пура̄н̣а е казано:
ш̣ат̣-карма-нипун̣о випро
мантра-тантра-виша̄радах̣
аваиш̣н̣аво гурур на ся̄д
ваиш̣н̣авах̣ шва-пачо гурух̣
мантра-тантра-виша̄радах̣
аваиш̣н̣аво гурур на ся̄д
ваиш̣н̣авах̣ шва-пачо гурух̣
„Един бра̄хман̣а може да знае задълбочено ведическите писания и да изпълнява шестте задължения, предписани за неговото съсловие, но той е недостоен да бъде гуру, духовен учител, ако не е предан на Върховната Божествена Личност. И обратното, някой може да е роден в семейство на кучеядци, но ако е чист предан на Бога, той е достоен да стане духовен учител“. Следователно човек не може да бъде духовен учител, ако не е чист предан на Бога. А духовен учител, който отговаря на посочените по-горе изисквания, трябва да бъде приеман като самата Върховна Божествена Личност. Думите гурур харих̣ в този текст означават, че когато се обърне за съвет към истински духовен учител, човек все едно се допитва до самата Върховна Божествена Личност. Затова трябва да приемем подслон при такъв истински духовен учител. Да успеем в живота си, означава да се предадем на духовен учител, за когото Кр̣ш̣н̣а е единствената върховна и най-свидна личност. Такъв доверен слуга на Върховния Бог заслужава нашето обожание.