Шрӣмад бха̄гаватам 4.29.36-37

Само така човек може да се откъсне от неприсъщата за него материална среда. Единственият начин е да се посвети на Кр̣ш̣н̣а съзнание и постоянно да отдава предано служене на Бог Ва̄судева, Върховната Божествена Личност. Всички искат да бъдат щастливи и действията, които предприемат, за да постигнат това щастие, се наричат грижа за личния интерес. За съжаление, обусловените души, бродещи из материалния свят, не знаят, че кулминацията на личния им интерес е Ва̄судева. Сам̇ср̣ти, материалното битие, започва с илюзорната телесна концепция за живота, а от нея на свой ред водят началото си цял ред негативни неща (анартхи). Те не са нищо друго, освен желания на ума за сетивни наслади. Така живото същество приема различни тела в материалния свят. Затова най-напред човек трябва да овладее ума си, така че да пречисти неговите желания. В На̄рада пан̃чара̄тра този процес е описан по следния начин: сарвопа̄дхи-винирмуктам̇ тат-паратвена нирмалам. Докато не пречисти ума си, човек няма никакъв шанс да се освободи от материята. Във връзка с това в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.7.6) се казва:

„Материалните страдания на живото същество са чужди на неговата природа и веднага могат да бъдат облекчени от свързващия процес на преданото служене. Но повечето хора не знаят това. Ето защо мъдрецът Вя̄садева състави това ведическо произведение за Върховната Истина“. Във всяко следващо тяло, което приема, човек носи със себе си своите анартхи. За да се освободи от това обвързване, той трябва да започне да отдава предано служене на Бог Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. По този повод важна роля играе думата гуру. Тя може да се преведе като „тежък“ или като „върховен“. Иначе казано, гуру е духовният учител. Шрӣла Р̣ш̣абхадева съветва своите синове: гурур на са ся̄т на мочайед ях̣ самупета-мр̣тюм – „Този, който не може да спаси подчинените си от пътя на раждането и смъртта, не бива да става духовен учител“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 5.5.18). Материалното битие представлява верига от дейности и последици, чийто източник са плодоносните дейности. Това е причината за раждането и смъртта. Човек може да сложи край на този процес единствено като служи на Ва̄судева.

Бхакти са дейностите, които извършваме като предано служене за Бог Ва̄судева. Той е Върховният, затова човек трябва да служи нему, а не на полубоговете. Преданото служене започва със съблюдаване на норми и правила – равнище, предназначено за начинаещите – и се простира чак до спонтанното любовно служене за Бога. Но на всеки един от тези етапи целта на предания е да удовлетвори Бог Ва̄судева. Когато постигне съвършенство в преданото служене за Ва̄судева, човек загубва всякаква привързаност към служенето за тялото, т.е. към своята позиция в материалния свят. Тогава той се сдобива със съвършено знание и става съвършен слуга на Бог Ва̄судева. Бог Чайтаня Маха̄прабху казва: джӣвера сварӯпа хая – кр̣ш̣н̣ера нитя-да̄са – „Всяко живо същество по изначалната си природа е вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а“. Затова веднага щом започне да служи на Бог Ва̄судева, то се връща в своето нормално, естествено положение. Това положение се нарича освобождение. Муктир хитва̄нятха̄-рӯпам̇ сварӯпен̣а̄ вявастхитих̣: когато постигне освобождение, човек възвръща изначалното си положение, своето Кр̣ш̣н̣а съзнание. Той спира да служи на материята, т.е. на нацията, на обществото, на своите близки, на кучето, на автомобила си и на ред други неща, които превръща в център на своето съществуване заради илюзорните си концепции аз и мое. Във връзка с това във втора глава от Първа Песен се казва:

„Като отдава предано служене на Божествената Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, човек веднага получава знание свише и се освобождава от привързаността към света“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.2.7). Следователно трябва да служим на Ва̄судева и служенето, което отдаваме, не бива да бъде примесено с материални желания, плодоносни дейности и философски спекулации.