Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.35
Деванагари
अर्थे ह्यविद्यमानेऽपि संसृतिर्न निवर्तते ।
मनसा लिङ्गरूपेण स्वप्ने विचरतो यथा ॥ ३५ ॥
मनसा लिङ्गरूपेण स्वप्ने विचरतो यथा ॥ ३५ ॥
Стих
артхе хй авидяма̄не 'пи
сам̇ср̣тир на нивартате
манаса̄ лин̇га-рӯпен̣а
свапне вичарато ятха̄
сам̇ср̣тир на нивартате
манаса̄ лин̇га-рӯпен̣а
свапне вичарато ятха̄
Дума по дума
артхе — реална причина; хи — несъмнено; авидяма̄не — несъществуваща; апи — макар че; сам̇ср̣тих̣ — материално битие; на — не; нивартате — престава; манаса̄ — от ума; лин̇га-рӯпен̣а — с фина форма; свапне — в съня; вичаратах̣ — действайки; ятха̄ — като.
Превод
Понякога изпитваме ужас, защото сънуваме тигър или ни се привижда змия, макар че няма нито тигър, нито змия. Така във въображението си ние създаваме ситуация, в резултат на която сами страдаме. И тези страдания продължават, докато не се пробудим от сън.
Пояснение
Както се казва във Ведите, живото същество е отделено и независимо от двата вида материално тяло – финото и грубото. Тези материални тела са причина за всички страдания. Това е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (2.14):
ма̄тра̄-спарша̄с ту каунтея
шӣтош̣н̣а-сукха-дух̣кха-да̄х̣
а̄гама̄па̄йино 'нитя̄с
та̄м̇с титикш̣асва бха̄рата
шӣтош̣н̣а-сукха-дух̣кха-да̄х̣
а̄гама̄па̄йино 'нитя̄с
та̄м̇с титикш̣асва бха̄рата
„О, сине на Кунтӣ, щастието и нещастието идват и си отиват, както се сменят зимата и лятото. Те възникват от сетивното възприятие, о, потомъко на Бхарата, и човек трябва да се научи невъзмутимо да ги търпи“. В тази строфа Бог Кр̣ш̣н̣а обяснява на Арджуна, че всички нещастия, свързани с тялото, както се появяват, така и изчезват и човек трябва да се научи да ги търпи. Всъщност ние страдаме, защото сме в материалния свят, и доказателство за това е, че когато се измъкнем оттук, идва край на всичките ни страдания. Ето защо Ведите настоятелно съветват човека да осъзнае реално, че не е материя, а е Брахман (ахам̇ брахма̄сми). Но никой не може да проумее това докрай, ако не се заеме с дейности, присъщи на Брахман, т.е. с предано служене. За да превъзмогне материалната си обусловеност, човек трябва да се посвети на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е единственото разрешение на проблема.