Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.34
Деванагари
नैकान्तत: प्रतीकार: कर्मणां कर्म केवलम् ।
द्वयं ह्यविद्योपसृतं स्वप्ने स्वप्न इवानघ ॥ ३४ ॥
द्वयं ह्यविद्योपसृतं स्वप्ने स्वप्न इवानघ ॥ ३४ ॥
Стих
наика̄нтатах̣ пратӣка̄рах̣
карман̣а̄м̇ карма кевалам
дваям̇ хй авидьопаср̣там̇
свапне свапна ива̄нагха
карман̣а̄м̇ карма кевалам
дваям̇ хй авидьопаср̣там̇
свапне свапна ива̄нагха
Дума по дума
на — никога; ека̄нтатах̣ — окончателно; пратӣка̄рах̣ — противодействие; карман̣а̄м — на различни дейности; карма — друга дейност; кевалам — само; дваям — и двете; хи — защото; авидя̄ — от илюзия; упаср̣там — приет; свапне — в съня; свапнах̣ — сън; ива — като; анагха — ти, свободен от всякакви грехове.
Превод
На̄рада продължи: О, ти, свободен от всякакви грехове! Никой не може да неутрализира резултата от плодоносните дейности чрез други някакви дейности, също лишени от Кр̣ш̣н̣а съзнание. Всички подобни дейности се дължат на невежеството. Ако вместо кошмарни сънища имаме кошмарни видения, от това не ни става по-леко. От кошмара може да се спасим само като се събудим. Така и съществуването ни в материалния свят се дължи на невежество и илюзия. Докато не се пробудим за Кр̣ш̣н̣а съзнание, е невъзможно да избегнем кошмара на материалното съществуване. За да намерим окончателно разрешение на всичките си проблеми, трябва да се пробудим за Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Пояснение
Плодоносните дейности биват два вида. Можем да носим товара на глава, можем да го носим и на рамо. И на двете места той ще тежи еднакво. Но като го преместваме от едното място на другото, ние мислим, че ни става по-леко. Във връзка с това Прахла̄да Маха̄ра̄джа казва, че глупците и негодниците в материалния свят строят зашеметяващи планове за осигуряване на удобства за тялото, без да знаят, че дори да постигнат успех, всичко това в крайна сметка е ма̄я̄. Ден и нощ хората работят като побъркани заради измамно телесно щастие. Но това не ги прави щастливи. Човек трябва да се изтръгне от материалното робство и да се върне вкъщи, обратно при Бога. Само там той може да бъде щастлив. Затова Ведите призовават: „Не оставайте в мрака на материалния свят! Отидете в светлината на духовното царство!“. Опитвайки се да избегне едни страдания в материалното тяло, човек се натъква на други. И в двата случая той е в илюзия. Няма никаква полза, ако в стремежа си да разрешим един проблем, си създаваме друг. И така, в материалния свят никой не може да е вечно щастлив. Единственият изход е да се измъкнем оттук веднъж и завинаги и да се върнем у дома, обратно при Бога.