Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.11
Деванагари
नलिनी नालिनी नासे गन्ध: सौरभ उच्यते ।
घ्राणोऽवधूतो मुख्यास्यं विपणो वाग्रसविद्रस: ॥ ११ ॥
घ्राणोऽवधूतो मुख्यास्यं विपणो वाग्रसविद्रस: ॥ ११ ॥
Стих
налинӣ на̄линӣ на̄се
гандхах̣ саурабха учяте
гхра̄н̣о 'вадхӯто мукхя̄сям̇
випан̣о ва̄г расавид расах̣
гандхах̣ саурабха учяте
гхра̄н̣о 'вадхӯто мукхя̄сям̇
випан̣о ва̄г расавид расах̣
Дума по дума
налинӣ — на име Налинӣ; на̄линӣ — на име На̄линӣ; на̄се — двете ноздри; гандхах̣ — аромат; саурабхах̣ — Саурабха (благоухание); учяте — се нарича; гхра̄н̣ах̣ — обонянието; авадхӯтах̣ — наречен Авадхӯта; мукхя̄ — наречена Мукхя̄ (главна); а̄сям — устата; випан̣ах̣ — на име Випан̣а; ва̄к — говорната способност; раса-вит — на име Расагя (умеещ да различава отделните вкусове); расах̣ — вкусът.
Превод
Портите Налинӣ и На̄линӣ са ноздрите, а градът Саурабха е олицетворение на аромата. Придружителят Авадхӯта е обонянието. Портата, наречена Мукхя̄, е устата, а Випан̣а е дар-словото. Расагя е вкусът.
Пояснение
Думата авадхӯта значи „най-свободният“. Когато се издигне до равнището авадхӯта, човек вече не е длъжен да се подчинява на правила, норми и ограничения. Той е свободен да прави каквото поиска. Авадхӯтите са като въздуха – за тях не съществуват препятствия. В Бхагавад-гӣта̄ (6.34) се казва:
чан̃чалам̇ хи манах̣ кр̣ш̣н̣а
прама̄тхи балавад др̣д̣хам
тася̄хам̇ ниграхам̇ манйе
ва̄йор ива судуш̣карам
прама̄тхи балавад др̣д̣хам
тася̄хам̇ ниграхам̇ манйе
ва̄йор ива судуш̣карам
„О, Кр̣ш̣н̣а, умът е неспокоен, необуздан, упорит и много силен и аз мисля, че покоряването му е по-трудно от контролирането на вятъра“.
Както никой не е в състояние да задържи вятъра, така и нищо не може да спре двете ноздри, намиращи се една до друга, да се наслаждават на ароматите. А езикът дава възможност на устата постоянно да изпитва вкуса на различни апетитни храни.