Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.22

कालकन्या जरा साक्षाल्लोकस्तां नाभिनन्दति ।
स्वसारं जगृहे मृत्यु: क्षयाय यवनेश्वर: ॥ २२ ॥
ка̄ла-каня̄ джара̄ са̄кш̣а̄л
локас та̄м̇ на̄бхинандати
сваса̄рам̇ джагр̣хе мр̣тюх̣
кш̣ая̄я яванешварах̣

Дума по дума

ка̄ла-каня̄дъщерята на Времето; джара̄старост; са̄кш̣а̄тдиректно; локах̣всички живи същества; та̄мнея; наникога; абхинандатижелаят; сваса̄рамза своя сестра; джагр̣хеприе; мр̣тюх̣смърт; кш̣ая̄яза унищожение; явана-ӣшварах̣царят на яваните.

Превод

А Ка̄лаканя̄, за която ставаше дума, е старостта. Никой не иска да я приеме, само Яванешвара (Явана-ра̄джа), тоест смъртта, приема Джара̄, старостта, за своя сестра.

Пояснение

Живото същество, което е затворено в тялото, приема Ка̄лаканя̄, старостта, едва преди смъртта си. Яванешвара всъщност е Ямара̄джа, символът на смъртта. Преди да отиде в обителта на Ямара̄джа, живото същество среща сестра му, Джара̄ (старостта). Човек става жертва на Явана-ра̄джа и неговата сестра заради греховете, които извършва. Те двамата нямат власт над хората в Кр̣ш̣н̣а съзнание, които отдават предано служене според наставленията на На̄рада Муни. Човекът в Кр̣ш̣н̣а съзнание побеждава смъртта. Когато напусне сегашното си тяло, той не получава друго материално тяло, а се връща вкъщи, обратно при Бога. Това е потвърдено и в Бхагавад-гӣта̄ (4.9).