Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.23-25
Деванагари
आधयो व्याधयस्तस्य सैनिका यवनाश्चरा: ।
भूतोपसर्गाशुरय: प्रज्वारो द्विविधो ज्वर: ॥ २३ ॥
एवं बहुविधैर्दु:खैर्दैवभूतात्मसम्भवै: ।
क्लिश्यमान: शतं वर्षं देहे देही तमोवृत: ॥ २४ ॥
प्राणेन्द्रियमनोधर्मानात्मन्यध्यस्य निर्गुण: ।
शेते कामलवान्ध्यायन्ममाहमिति कर्मकृत् ॥ २५ ॥
भूतोपसर्गाशुरय: प्रज्वारो द्विविधो ज्वर: ॥ २३ ॥
एवं बहुविधैर्दु:खैर्दैवभूतात्मसम्भवै: ।
क्लिश्यमान: शतं वर्षं देहे देही तमोवृत: ॥ २४ ॥
प्राणेन्द्रियमनोधर्मानात्मन्यध्यस्य निर्गुण: ।
शेते कामलवान्ध्यायन्ममाहमिति कर्मकृत् ॥ २५ ॥
Стих
а̄дхайо вя̄дхаяс тася
саиника̄ явана̄ш чара̄х̣
бхӯтопасарга̄шу-раях̣
праджва̄ро дви-видхо джварах̣
саиника̄ явана̄ш чара̄х̣
бхӯтопасарга̄шу-раях̣
праджва̄ро дви-видхо джварах̣
евам̇ баху-видхаир дух̣кхаир
даива-бхӯта̄тма-самбхаваих̣
клишяма̄нах̣ шатам̇ варш̣ам̇
дехе дехӣ тамо-вр̣тах̣
даива-бхӯта̄тма-самбхаваих̣
клишяма̄нах̣ шатам̇ варш̣ам̇
дехе дехӣ тамо-вр̣тах̣
пра̄н̣ендрия-мано-дхарма̄н
а̄тманй адхяся ниргун̣ах̣
шете ка̄ма-лава̄н дхя̄ян
мама̄хам ити карма-кр̣т
а̄тманй адхяся ниргун̣ах̣
шете ка̄ма-лава̄н дхя̄ян
мама̄хам ити карма-кр̣т
Дума по дума
а̄дхаях̣ — страдания, причинени от ума; вя̄дхаях̣ — страдания, причинени от тялото, т.е. болести; тася — на Яванешвара; саиника̄х̣ — воини; явана̄х̣ — явани; чара̄х̣ — слуги; бхӯта — на живите същества; упасарга — в тежки моменти; а̄шу — много скоро; раях̣ — много могъщ; праджва̄рах̣ — на име Праджва̄ра; дви-видхах̣ — два вида; джварах̣ — треска; евам — така; баху-видхаих̣ — различни видове; дух̣кхаих̣ — от страданията; даива — от провидението; бхӯта — от други живи същества; а̄тма — от тялото и ума; самбхаваих̣ — причинени; клишяма̄нах̣ — подложено на страдания; шатам — сто; варш̣ам — години; дехе — в тялото; дехӣ — живото същество; тамах̣-вр̣тах̣ — във властта на материалното съществуване; пра̄н̣а — на живота; индрия — на сетивата; манах̣ — на ума; дхарма̄н — свойства; а̄тмани — на душата; адхяся — погрешно приписвайки; ниргун̣ах̣ — макар и трансцендентално; шете — лежи; ка̄ма — на сетивното наслаждение; лава̄н — на части; дхя̄ян — медитирайки; мама — мое; ахам — аз; ити — и така; карма-кр̣т — действащото лице.
Превод
Слугите на Яванешвара (Ямара̄джа), които са наречени воини на смъртта, са различните страдания, свързани с тялото и ума. Праджва̄ра е олицетворение на двата вида треска – тази, предизвикана от прекомерно загряване, и треската, предизвикана от силна простуда, т.е. треската на коремния тиф и треската при пневмония. Живото същество, което лежи в тялото, е подложено на всевъзможни страдания, причинени от провидението, от други живи същества или от собственото му тяло и ум. Но въпреки тези страдания, принудено да задоволява необходимостите на тялото, ума и сетивата си и страдайки от всякакви болести, то гради многочислени планове заради страстното си желание да се наслаждава на материалния свят. Живото същество няма нищо общо с материалното битие, но заради измамния си егоизъм (концепциите мое и аз), породен от невежеството, то изпитва всички тези материални страдания. Така то живее в тялото сто години.
Пояснение
Ведите казват: асан̇го 'ям̇ пуруш̣ах̣. Живото същество в действителност не е свързано с материалното битие, защото душата не е материална. Това е потвърдено и в Бхагавад-гӣта̄, където се казва, че живото същество е по-висша енергия, докато материалните елементи – земя, вода, огън, въздух и пр. – са низша енергия. Материалните елементи са наречени също така бхинна, отделена енергия. Когато влезе в съприкосновение с външната енергия, вътрешната, висшата енергия изпитва много страдания. На друго място в Бхагавад-гӣта̄ (2.14) Богът казва: ма̄тра̄-спарша̄с ту каунтея шӣтош̣н̣а-сукха-дух̣кха-да̄х̣ – когато е оковано в материалното тяло, живото същество изпитва най-различни страдания, причинявани от въздуха, водата и огъня, от слънцето, от горещини или студ, от преяждане, нездравословна храна или от нарушение на баланса между трите елемента, изграждащи тялото (капха, питта и ва̄ю) и т.н. Безбройните болести, които засягат червата, гърлото, мозъка и редица други части на тялото, са толкова силни, че причиняват на живото същество нетърпими страдания. И все пак то самото е различно от всички тези материални елементи. Двата вида треска, за които се говори в горните стихове, на съвременен език се наричат коремен тиф и пневмония. Силната треска е симптом за пневмония или коремен тиф, в случая наречени Праджва̄ра. Друг вид страдания са неприятностите, причинени от други живи същества: държавата взема данъци, светът е пълен с крадци, престъпници и мошеници и т.н. Този вид страдания се наричат адхибхаутика. Освен това човекът страда от глад, епидемии, оскъдица, войни, земетресения и пр. Тези страдания са предизвикани от полубоговете или от други неуправляеми от нас фактори. В действителност живото същество има много врагове и за тях се говори толкова подробно само за да се подчертае колко болезнено и нетърпимо е материалното съществуване.
Знанието, че този свят е пълен с мъки и страдания, би трябвало да събуди у живото същество желание да се измъкне от капана на материята и да се върне вкъщи, обратно при Бога. Докато се намира в материално тяло, живото същество всъщност не е щастливо. Заради тялото то се измъчва от жажда и глад и е подвластно на думите и ума, на гнева, на своя стомах, на гениталиите и ануса си и прочее. Само защото иска да задоволява сетивата си в материалния свят, то, трансценденталното живо същество, се оказва обкръжено от всевъзможни нещастия. Ако спре да търси сетивни удоволствия и използва своите сетива в служба на Бога, то ще разреши всички проблеми на съществуването си в материалния свят, с течение на времето, напредвайки в Кр̣ш̣н̣а съзнание, ще се освободи от всички страдания и щом напусне тялото си, ще се върне вкъщи, обратно при Бога.