Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.26-27
Деванагари
यदात्मानमविज्ञाय भगवन्तं परं गुरुम् ।
पुरुषस्तु विषज्जेत गुणेषु प्रकृते: स्वदृक् ॥ २६ ॥
गुणाभिमानी स तदा कर्माणि कुरुतेऽवश: ।
शुक्लं कृष्णं लोहितं वा यथाकर्माभिजायते ॥ २७ ॥
पुरुषस्तु विषज्जेत गुणेषु प्रकृते: स्वदृक् ॥ २६ ॥
गुणाभिमानी स तदा कर्माणि कुरुतेऽवश: ।
शुक्लं कृष्णं लोहितं वा यथाकर्माभिजायते ॥ २७ ॥
Стих
яда̄тма̄нам авигя̄я
бхагавантам̇ парам̇ гурум
пуруш̣ас ту виш̣аджджета
гун̣еш̣у пракр̣тех̣ сва-др̣к
бхагавантам̇ парам̇ гурум
пуруш̣ас ту виш̣аджджета
гун̣еш̣у пракр̣тех̣ сва-др̣к
гун̣а̄бхима̄нӣ са тада̄
карма̄н̣и куруте 'вашах̣
шуклам̇ кр̣ш̣н̣ам̇ лохитам̇ ва̄
ятха̄-карма̄бхиджа̄яте
карма̄н̣и куруте 'вашах̣
шуклам̇ кр̣ш̣н̣ам̇ лохитам̇ ва̄
ятха̄-карма̄бхиджа̄яте
Дума по дума
яда̄ — когато; а̄тма̄нам — Върховната Душа; авигя̄я — забравяйки; бхагавантам — Върховната Божествена Личност; парам — върховен; гурум — наставник; пуруш̣ах̣ — живото същество; ту — тогава; виш̣аджджета — се предава; гун̣еш̣у — на гун̣ите; пракр̣тех̣ — на материалната природа; сва-др̣к — който може да си гледа интересите; гун̣а-абхима̄нӣ — отъждествен с гун̣ите на природата; сах̣ — той; тада̄ — тогава; карма̄н̣и — плодоносни дейности; куруте — извършва; авашах̣ — спонтанно; шуклам — бяло; кр̣ш̣н̣ам — черно; лохитам — червено; ва̄ — или; ятха̄ — в съответствие с; карма — работа; абхиджа̄яте — се ражда.
Превод
По природа живото същество има мъничка независимост, която му позволява да си избере добра или лоша съдба, но когато забрави върховния си господар, Божествената Личност, то изцяло се предава в ръцете на гун̣ите на природата. Под тяхно влияние то се отъждествява с тялото и се привързва към дейностите, които са в интерес на това тяло. Понякога живото същество е в гун̣ата на невежеството, друг път – в гун̣ата на страстта, а трети път – на доброто. Според това, във властта на кои гун̣и е, то получава различни тела.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ (13.22) се обяснява защо живото същество получава различни по вид тела:
пуруш̣ах̣ пракр̣ти-стхо хи
бхун̇кте пракр̣тиджа̄н гун̣а̄н
ка̄ран̣ам̇ гун̣а-сан̇го 'ся
сад-асад-йони-джанмасу
бхун̇кте пракр̣тиджа̄н гун̣а̄н
ка̄ран̣ам̇ гун̣а-сан̇го 'ся
сад-асад-йони-джанмасу
„Живото същество, попаднало в материалната природа, следва различни начини на живот и се наслаждава на трите материални гун̣и. Това се дължи на контакта му с тази природа. Така то се среща с доброто и злото в различните жизнени форми“.
Заради общуването си с гун̣ите на природата живото същество получава различни тела сред осем милиона и четиристотинте хиляди вида живот. Тук ясно е казано, че живото същество има известна, макар и много малка независимост – това се вижда от думата сва-др̣к,означаваща „който може да се грижи за интересите си“. Но по природа живото същество е съвсем малко, затова има опасност да сгреши в избора си. То може да започне да подражава на Върховната Божествена Личност. На слугата може да му се прииска да има собствено предприятие и да стане като господаря си. Ако избере този път, той се лишава от досегашното покровителство. Понякога начинанията му търпят крах, друг път успяват. Така и живото същество, което е неразделна частица от Кр̣ш̣н̣а, подема собствена инициатива, за да се конкурира с Върховния. Много живи същества биха искали да заемат положението на Бога, но това е напълно невъзможно. Затова тези, които се опитват да му подражават, водят тежка борба за съществуване с материалния свят. Живото същество става пленник на материята именно защото спира да служи на Бога и се опитва да му подражава. Философите ма̄я̄ва̄дӣ подражават на Бога, като се опитват по изкуствен начин да станат едно с него. Когато си мислят, че са постигнали освобождение, те са просто във властта на измамните фантазии на собствения си ум. Никой не може да бъде равен на Бога или да стане едно с него. Който си въобразява, че е постигнал това, просто удължава робството си в материалното битие.