Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.ТЕКСТОВЕ 1а – 2а
Деванагари
सर्वेषामेव जन्तूनां सततं देहपोषणे ।
अस्ति प्रज्ञा समायत्ता को विशेषस्तदा नृणाम् ॥ १अ ॥
लब्ध्वेहान्ते मनुष्यत्वं हित्वा देहाद्यसद्ग्रहम् ।
आत्मसृत्या विहायेदं जीवात्मा स विशिष्यते ॥ २अ ॥
अस्ति प्रज्ञा समायत्ता को विशेषस्तदा नृणाम् ॥ १अ ॥
लब्ध्वेहान्ते मनुष्यत्वं हित्वा देहाद्यसद्ग्रहम् ।
आत्मसृत्या विहायेदं जीवात्मा स विशिष्यते ॥ २अ ॥
Стих
сарвеш̣а̄м ева джантӯна̄м̇
сататам̇ деха-пош̣ан̣е
асти прагя̄ сама̄ятта̄
ко вишеш̣ас тада̄ нр̣н̣а̄м
сататам̇ деха-пош̣ан̣е
асти прагя̄ сама̄ятта̄
ко вишеш̣ас тада̄ нр̣н̣а̄м
лабдхвеха̄нте мануш̣ятвам̇
хитва̄ деха̄дй-асад-грахам
а̄тма-ср̣тя̄ виха̄йедам̇
джӣва̄тма̄ са вишиш̣яте
хитва̄ деха̄дй-асад-грахам
а̄тма-ср̣тя̄ виха̄йедам̇
джӣва̄тма̄ са вишиш̣яте
Дума по дума
сарвеш̣а̄м — всички; ева — несъмнено; джантӯна̄м — на животните; сататам — винаги; деха-пош̣ан̣е — да поддържат тялото; асти — има; прагя̄ — интелигентност; сама̄ятта̄ — основаваща се на; ках̣ — каква; вишеш̣ах̣ — разлика; тада̄ — тогава; нр̣н̣а̄м — от хората; лабдхва̄ — постигнали; иха — тук; анте — накрая, след много раждания; мануш̣ятвам — човешка форма на живот; хитва̄ — след като се откажат; деха-а̄ди — в грубото и финото тяло; асат-грахам — погрешно схващане за живота; а̄тма — на духовното знание; ср̣тя̄ — по пътя; виха̄я — напускайки; идам — тялото; джӣва-а̄тма̄ — индивидуалната душа; сах̣ — тази; вишиш̣яте — се откроява.
Превод
Стремеж да се грижат за тялото си, за женската и за потомството се наблюдава и при животните. Те имат достатъчно разум за тези неща. И ако всички постижения на човека са свързани само с тези грижи, по какво се различава той от животните? Ние трябва да си дадем сметка, че сме постигнали човешка форма на съществуване след много, много раждания в процеса на еволюцията. Образованият човек, който престане да свързва възгледите си за живота с грубото и финото тяло, ще бъде просветлен от духовното знание и досущ като Върховния Бог ще се открои сред индивидуалните духовни души.
Пояснение
Казва се, че човекът е разумно животно, но от тази строфа се вижда, че и животните имат разум. Ако нямаха разум, как биха могли да полагат усилия, за да поддържат съществуването на тялото си? Не е истина, че животните нямат разум. Друг въпрос е, че техният разум не е много развит. Но при всички случаи не може да се отрече наличието на разум у животните. Смисълът на този стих е, че трябва да използваме разума си, за да разберем Върховната Божествена Личност, защото именно това е съвършенството на човешкото съществуване.