Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.85
Деванагари
अध्यात्मपारोक्ष्यमिदं मयाधिगतमद्भुतम् ।
एवं स्त्रियाश्रम: पुंसश्छिन्नोऽमुत्र च संशय: ॥ ८५ ॥
एवं स्त्रियाश्रम: पुंसश्छिन्नोऽमुत्र च संशय: ॥ ८५ ॥
Стих
адхя̄тма-па̄рокш̣ям идам̇
мая̄дхигатам адбхутам
евам̇ стрия̄шрамах̣ пум̇саш
чхинно 'мутра ча сам̇шаях̣
мая̄дхигатам адбхутам
евам̇ стрия̄шрамах̣ пум̇саш
чхинно 'мутра ча сам̇шаях̣
Дума по дума
адхя̄тма — духовно; па̄рокш̣ям — описано от авторитети; идам — това; мая̄ — от мене; адхигатам — чуто; адбхутам — прекрасно; евам — така; стрия̄ — със съпругата; а̄шрамах̣ — убежище; пум̇сах̣ — на живото същество; чхиннах̣ — свършено; амутра — за живота след смъртта; ча — също; сам̇шаях̣ — съмнение.
Превод
Символичната история на цар Пуран̃джана, която е наситена с духовно знание и бе изложена тук според авторитетите, аз чух от духовния си учител. Който разбере смисъла на тази алегория, ще се освободи от телесния мироглед и ще разбере ясно какво значи живот след смъртта. Дори този, който няма точна представа за прераждането на душата, ще го проумее докрай, ако задълбочено изучи това повествование.
Пояснение
От съществено значение тук е думата стрия̄, която значи „заедно със съпругата“. Съвместното съществуване на мъжа и жената е самата същност на материалното битие. В материалния свят мъжът и жената изпитват един към друг много силно влечение. Във всички форми на живот това влечение е основен принцип на съществуването. Общуването между мъжа и жената е водещ принцип и при хората, но в човешкото общество то е регулирано с норми и правила. Материалното съществуване е съвместно съществуване на мъж и жена, които изпитват взаимно влечение. Но когато човек проумее духовното битие докрай, той спира да изпитва влечение към другия пол. Заради това влечение човек силно се привързва към материалния свят. Тази привързаност е като здрав възел в сърцето.
пум̇сах̣ стрия̄ митхунӣ-бха̄вам етам̇
тайор митхо хр̣дая-грантхим а̄хух̣
ато гр̣ха-кш̣етра-сута̄пта-виттаир
джанася мохо 'ям ахам̇ мамети
тайор митхо хр̣дая-грантхим а̄хух̣
ато гр̣ха-кш̣етра-сута̄пта-виттаир
джанася мохо 'ям ахам̇ мамети
(Шрӣмад Бха̄гаватам, 5.5.8)
Всички идват в материалния свят с желанието да се наслаждават на сетивата си, а здравият възел на сетивното наслаждение е влечението между мъжа и жената. Под негово влияние човек силно се привързва към материалния свят, т.е. към гр̣ха-кш̣етра-сута-а̄пта-витта – дом, земя, деца, приятели, пари и т.н. Така той затъва в телесните концепции аз и мое. Но който вникне в смисъла на историята за цар Пуран̃джана и разбере, че заради половото влечение царят станал жена при следващото си раждане, той ще съумее да разбере и процеса на преселение на душата.
ЗАБЕЛЕЖКА: Според Виджаядхваджа Тӣртха, който принадлежи към Мадхва̄ча̄ря-сампрада̄я, следващите две строфи трябва да се включат след текст 45 от тази глава, а другите две – след текст 79.