Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.7

Умът е център на всички дейности и тук се казва, че е бр̣хад-бала, „много могъщ“. Ако иска да се измъкне от капана на ма̄я̄, на материалното битие, човек трябва да владее ума си. В зависимост от това, как е възпитан, умът може да бъде приятел или враг на живото същество. Ако собственикът си намери съвестен управител, имотът му ще бъде в добро състояние, но ако управителят е крадец, той ще разори всички имения. По подобен начин и живото същество, което води обусловено, материално съществуване, дава големи пълномощия на ума си и винаги съществува потенциална опасност умът да го тласне към сетивно наслаждение. Ето защо Шрӣла Амбарӣш̣а Маха̄ра̄джа съсредоточил най-напред ума си върху лотосовите нозе на Бога. Са ваи манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайох̣. Когато умът е съсредоточен върху Божиите лотосови нозе, сетивата са под пълен контрол. Този начин за постигане на контрол се нарича яма, „подчиняване на сетивата“. Човек, който е в състояние да подчини сетивата си, е госва̄мӣ, а който е неспособен да владее ума си, се нарича го-да̄са. Умът ръководи цялата дейност на сетивата, осъществявана през различните телесни отвори, за което ще стане дума в следващата строфа.