Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.16
Деванагари
अन्त:पुरं च हृदयं विषूचिर्मन उच्यते ।
तत्र मोहं प्रसादं वा हर्षं प्राप्नोति तद्गुणै: ॥ १६ ॥
तत्र मोहं प्रसादं वा हर्षं प्राप्नोति तद्गुणै: ॥ १६ ॥
Стих
антах̣-пурам̇ ча хр̣даям̇
виш̣ӯчир мана учяте
татра мохам̇ праса̄дам̇ ва̄
харш̣ам̇ пра̄пноти тад-гун̣аих̣
виш̣ӯчир мана учяте
татра мохам̇ праса̄дам̇ ва̄
харш̣ам̇ пра̄пноти тад-гун̣аих̣
Дума по дума
Превод
Антах̣-пура означава сърцето. А с името Виш̣ӯчӣна, което значи „ходещ навсякъде“, се назовава умът. В ума си живото същество се наслаждава на резултатите от взаимодействието с гун̣ите на природата. Веднъж тези резултати го потапят в илюзия, друг път му носят чувство на задоволство, а някога пораждат у него ликуване.
Пояснение
В материалния свят умът и интелигентността на живото същество са под влиянието на гун̣ите на материалната природа и в зависимост от характера на общуването си с тях умът се лута в една или друга посока. Различните въздействия на гун̣ите на природата предизвикват в сърцето ликуване, задоволство или илюзия. Когато е обусловено от материята, живото същество на практика остава инертно. Гун̣ите са тези, които оказват влияние върху ума и сърцето му. Но в резултат на тези въздействия се наслаждава или страда самото то, живото същество. За това ясно се говори в Бхагавад-гӣта̄ (3.27):
пракр̣тех̣ крияма̄н̣а̄ни
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣
ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄хам ити маняте
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣
ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄хам ити маняте
„Заблудена от фалшивото его, душата се мисли за извършител на дейностите, които всъщност се осъществяват от трите гун̣и на материалната природа“.