Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.15
Деванагари
वैशसं नरकं पायुर्लुब्धकोऽन्धौ तु मे शृणु ।
हस्तपादौ पुमांस्ताभ्यां युक्तो याति करोति च ॥ १५ ॥
हस्तपादौ पुमांस्ताभ्यां युक्तो याति करोति च ॥ १५ ॥
Стих
ваишасам̇ наракам̇ па̄юр
лубдхако 'ндхау ту ме шр̣н̣у
хаста-па̄дау пума̄м̇с та̄бхя̄м̇
юкто я̄ти кароти ча
лубдхако 'ндхау ту ме шр̣н̣у
хаста-па̄дау пума̄м̇с та̄бхя̄м̇
юкто я̄ти кароти ча
Дума по дума
ваишасам — на име Ваишаса; наракам — ад; па̄юх̣ — действащото сетиво в ануса; лубдхаках̣ — на име Лубдхака („много алчен“); андхау — сляп; ту — тогава; ме — мен; шр̣н̣у — слушай; хаста-па̄дау — ръце и крака; пума̄н — живото същество; та̄бхя̄м — с тях; юктах̣ — действа; я̄ти — се придвижва; кароти — работи; ча — и.
Превод
Като се казва, че Пуран̃джана отива във Ваишаса, се има предвид, че отива към ада. Придружава го Лубдхака, който е действащото сетиво в ануса. Освен това аз говорих и за двама слепци в ролята на придружители. Те са символ на ръцете и на краката. С тяхна помощ живото същество извършва всевъзможни дейности и се придвижва в различни посоки.