Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.1
Деванагари
प्राचीनबर्हिरुवाच
भगवंस्ते वचोऽस्माभिर्न सम्यगवगम्यते ।
कवयस्तद्विजानन्ति न वयं कर्ममोहिता: ॥ १ ॥
भगवंस्ते वचोऽस्माभिर्न सम्यगवगम्यते ।
कवयस्तद्विजानन्ति न वयं कर्ममोहिता: ॥ १ ॥
Стих
пра̄чӣнабархир ува̄ча
бхагавам̇с те вачо 'сма̄бхир
на самяг авагамяте
каваяс тад виджа̄нанти
на ваям̇ карма-мохита̄х̣
бхагавам̇с те вачо 'сма̄бхир
на самяг авагамяте
каваяс тад виджа̄нанти
на ваям̇ карма-мохита̄х̣
Дума по дума
пра̄чӣнабархих̣ ува̄ча — цар Пра̄чӣнабархи каза; бхагаван — повелителю мой; те — твоите; вачах̣ — думи; асма̄бхих̣ — от нас; на — никога; самяк — съвършено; авагамяте — са разбрани; каваях̣ — тези, които са вещи; тат — това; виджа̄нанти — могат да разберат; на — никога; ваям — ние; карма — от плодоносните дейности; мохита̄х̣ — запленени.
Превод
Цар Пра̄чӣнабархи отвърна: Повелителю мой, не можахме да вникнем докрай в смисъла на алегоричния разказ за цар Пуран̃джана. Който е постигнал съвършенство в себепознанието, ще разбере тази история, но за хора като нас, привързани към плодоносните дейности, е много трудно да проникнем в същността на разказаното от тебе.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ (7.13) Бог Кр̣ш̣н̣а казва:
трибхир гун̣амаяир бха̄ваир
ебхих̣ сарвам идам̇ джагат
мохитам̇ на̄бхиджа̄на̄ти
ма̄м ебхях̣ парам авяям
ебхих̣ сарвам идам̇ джагат
мохитам̇ на̄бхиджа̄на̄ти
ма̄м ебхях̣ парам авяям
„Заблуден от трите гун̣и (добро, страст и невежество), светът не знае за мен; Аз съм над гун̣ите и съм неизчерпаем“. Мнозинството от хората са във властта на гун̣ите на материалната природа и затова са практически неспособни да разберат, че зад всички дейности в материалния космос стои Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Който е въвлечен в благочестиви или греховни дела, няма съвършено знание за преданото служене. Алегоричното повествование, разказано от На̄рада Муни на цар Бархиш̣ма̄н, има за цел именно да подтикне обусловените души да се посветят на предано служене. Който отдава предано служене, лесно ще разбере това иносказание, но хората, заети със сетивно наслаждение вместо с предано служене, не могат да проникнат докрай в смисъла му. Цар Бархиш̣ма̄н сам признава това.
В тази двадесет и девета глава се разисква, че който е твърде привързан към жените, в следващия си живот сам става жена, докато оня, който общува с Върховния Бог или негов представител, се отърсва от всички материални привързаности, т.е. постига освобождение.