Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.5
Деванагари
बुद्धिं तु प्रमदां विद्यान्ममाहमिति यत्कृतम् ।
यामधिष्ठाय देहेऽस्मिन् पुमान् भुङ्क्तेऽक्षभिर्गुणान् ॥ ५ ॥
यामधिष्ठाय देहेऽस्मिन् पुमान् भुङ्क्तेऽक्षभिर्गुणान् ॥ ५ ॥
Стих
буддхим̇ ту прамада̄м̇ видя̄н
мама̄хам ити ят-кр̣там
я̄м адхиш̣т̣ха̄я дехе 'смин
пума̄н бхун̇кте 'кш̣абхир гун̣а̄н
мама̄хам ити ят-кр̣там
я̄м адхиш̣т̣ха̄я дехе 'смин
пума̄н бхун̇кте 'кш̣абхир гун̣а̄н
Дума по дума
буддхим — интелигентност; ту — тогава; прамада̄м — младата жена (Пуран̃джанӣ); видя̄т — човек трябва да знае; мама — мое; ахам — аз; ити — така; ят-кр̣там — направено от интелигентността; я̄м — която интелигентност; адхиш̣т̣ха̄я — приемайки подслон; дехе — в тялото; асмин — това; пума̄н — живото същество; бхун̇кте — страда и се наслаждава; акш̣абхих̣ — чрез сетивата; гун̣а̄н — гун̣ите на материалната природа.
Превод
Великият мъдрец На̄рада продължи: Думата прамада̄, спомената във връзка с това, се отнася за материалната интелигентност, т.е. невежеството. Това трябва да разбираме по следния начин. Когато се осланя на такъв вид интелигентност, човек се отъждествява с материалното тяло. Попаднал под влияние на материалното съзнание, за което са характерни понятията мое и аз, той започва да се наслаждава и да страда чрез сетивата си. Така живото същество попада в капан.
Пояснение
Това, което в материалния свят се счита от всички за интелигентност, е всъщност невежество. Процесът на пречистване на интелигентността се нарича буддхи йога. С други думи, който използва интелигентността си в хармония с желанията на Кр̣ш̣н̣а, се занимава с буддхи йога и бхакти йога. Затова Кр̣ш̣н̣а оповестява в Бхагавад-гӣта̄ (10.10):
теш̣а̄м̇ сатата-юкта̄на̄м̇
бхаджата̄м̇ прӣти-пӯрвакам
дада̄ми буддхи йогам̇ там̇
йена ма̄м упая̄нти те
бхаджата̄м̇ прӣти-пӯрвакам
дада̄ми буддхи йогам̇ там̇
йена ма̄м упая̄нти те
„На тези, които постоянно ми служат с любов, Аз давам разбирането, чрез което да дойдат при мен“.
Истински интелигентен е този, който е възстановил връзката си с Върховната Божествена Личност. Когато човек направи това, отвътре, от самото му сърце Богът му дава истинска интелигентност, с чиято помощ той да може да се върне при него. Материалната интелигентност е наречена в тази строфа прамада̄, защото в материалния свят живото същество смята, че всичко му принадлежи. То се мисли за господар на всичко около себе си. Това е само израз на неговото невежество, защото в действителност нищо не му принадлежи. Дори тялото и сетивата не са негови – то ги е получило по благоволението на Бога, за да може с посредничеството на материалната енергия да задоволява различните си желания. Абсолютно нищо не принадлежи на живото същество, но то налудничаво обявява всичко за свое. Джанася мохо 'ям ахам̇ мамети. Това се нарича илюзия. Макар нищо да не му принадлежи, то претендира, че всичко е негово. Ето защо Бог Чайтаня Маха̄прабху препоръчва човек да пречисти тази измамна интелигентност (чето-дарпан̣а-ма̄рджанам). Когато огледалото на интелигентността заблести от чистота, започват истинските дейности на живото същество. Това означава, че истинската интелигентност се пробужда, когато живото същество се издигне до съзнанието за Кр̣ш̣н̣а. Тогава то разбира, че всичко принадлежи на Кр̣ш̣н̣а и нищо не е негова собственост. Човек, който мисли, че всичко е негова собственост, има материално съзнание, докато този, който е разбрал съвършено, че всичко принадлежи на Кр̣ш̣н̣а, има Кр̣ш̣н̣а съзнание.