Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.66

Умът е източник на информация за миналите и бъдещите животи. Ако някой е предан на Бога, очевидно той е възпитавал в себе си желанието за предано служене още в предишните си животи. А човек, чийто ум е пълен с престъпни мисли и намерения, е бил престъпник и в предишния си живот. По аналогичен начин, в зависимост от облика на ума, може да се определи и следващият живот на човека. Във връзка с това в Бхагавад-гӣта̄ (14.18) е казано:

„Установените в гун̣ата на доброто постепенно се издигат до висшите планети; тези в гун̣ата на страстта живеят на земните планети; а тези в отвратителната гун̣а на невежеството пропадат до адските светове“.

Ако човек е в гун̣ата на доброто, с дейностите си умът му ще го издигне до някоя висша планетна система. Но ако умът му е примитивен, го очаква незавидно и жалко бъдеще. По облика на ума може да се отгатнат както миналите, така и бъдещите животи на живото същество. Тук На̄рада Муни благославя царя, като му желае да бъде щастлив, за да може да няма никакви желания и стремежи и да не гради планове за сетивни наслади. Цар Пра̄чӣнабархи извършвал плодоносни ритуали и церемонии с надеждата за по-добър следващ живот. На̄рада Муни обаче искал от него да се раздели с всичките си фантазии. Както вече говорихме, всички тела, независимо дали на райските планети или на адските, са следствие от фантазиите, създавани от ума, и всички радости и скърби в материалния свят се изпитват единствено на ментално равнище. Всичко това се разиграва в колесницата на ума (мано-ратха). Ето защо е казано:

„Човек, който е непоколебимо предан на Върховната Божествена Личност, притежава всички добри качества на полубоговете. А качествата на този, който не е предан на Бога, са изцяло материални и нямат особена стойност. Той витае на равнището на ума и неминуемо ще бъде привлечен от заслепяващия блясък на материалната енергия“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 5.18.12).

Докато човек не стане предан на Бога, докато не постигне пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, той неминуемо ще блуждае на ментално равнище и ту ще се издига до висши форми на съществуване, ту ще пропада до низши. Всички качества, които от материална гледна точка се смятат за положителни, в действителност нямат никаква стойност – привидни добродетели като тези няма да спасят човека от кръговрата на раждането и смъртта. Ето защо не бива да храним желания, плод на ума. Аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯням̇ гя̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там: човек трябва напълно да се освободи от материални желания, умозрително философстване и плодоносни дела. Най-благотворно е той да приеме трансценденталното предано служене за Бога с любов. Това е най-висшето съвършенство на човешкото съществуване.