Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.82

Думите тат-са̄мята̄м ага̄т крият в себе си много дълбок смисъл. Царят постигнал положение, еднакво с положението на Бога, т.е. получил същата форма като него. Това е безспорно доказателство, че Върховният Бог е винаги личност. В безличностния си аспект Той е сиянието, което се излъчва от трансценденталното му тяло. Когато постигне духовно съвършенство, живото същество придобива тяло със същата природа. Това духовно тяло, наречено сач-чид-а̄нанда-виграха, няма нищо общо с материалните елементи. Макар че докато води обусловено съществуване, душата се намира сред материални елементи (земя, вода, огън, въздух, пространство, ум, интелигентност и его), тя остава настрана, отделно от тях. Следователно стига да иска, живото същество може винаги, във всеки момент да се освободи от материалната обусловеност. Материалната среда се нарича ма̄я̄. Кр̣ш̣н̣а казва:

„Тази моя божествена енергия, състояща се от трите гун̣и на материалната природа, се преодолява трудно. Но тези, които ми се отдадат, лесно ще я превъзмогнат“ (Бхагавад-гӣта̄, 7.14).

Веднага щом започне да отдава на Бога трансцендентално предано служене, живото същество спира да бъде зависимо от каквито и да било материални обстоятелства (са гун̣а̄н саматӣтяита̄н брахма-бхӯя̄я калпате). Докато е обусловено от материята, то е на равнището джӣва-бхӯта, но когато отдава на Бога предано служене, се издига до нивото брахма-бхӯта. Тогава то е свободно от робството на материята и служи на Бога. Думата дхӣра в този текст понякога се чете като вӣра, но между тези две думи няма принципна разлика. Дхӣра значи „трезвомислещ“, а вӣра – „герой“. Герой е човекът, който се бори срещу ма̄я̄, а този, който е достатъчно трезв, за да разбере положението си, е дхӣра. Никой не може да постигне духовно спасение, докато не стане герой и трезвомислещ човек.