Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.81

В тази строфа много важна е думата праджа̄-сарга. Когато великият мъдрец На̄рада убедил цар Пра̄чӣнабархи да напусне дома си и да се посвети на предано служене на Бога, синовете на царя все още се подлагали на лишения на дъното на океана. Цар Пра̄чӣнабархи обаче не дочакал завръщането им, а се оттеглил, като просто оставил за тях нареждания, с които им завещавал да покровителстват народа. Според Вӣрара̄гхава А̄ча̄ря това покровителство означава гражданите да бъдат организирани във варн̣и и а̄шрами. Дълг на царете било да се грижат поданиците им да следват принципите на четирите варн̣и (бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра) и четирите а̄шрама (брахмачаря, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄са). Много трудно е да се управляват хората в общество, което не е организирано според принципите на варн̣а̄шрама дхарма. За да бъдат ръководени гражданите в една страна така, че да напредват не само материално, но и духовно, не е достатъчно всяка година да се гласуват нови закони. Ефективното управление е невъзможно без варн̣а̄шрама дхарма. Във всяко общество трябва да има интелигенция с брамински качества (бра̄хман̣и), администратори и управници (кш̣атрии), търговци (вайши) и обикновени работници (шӯдри). Тези четири обществени групи съществуват естествено, според специфичната природа на отделните хора, но дълг на правителството е да се грижи представителите им неотклонно да действат според принципите на своята варн̣а. Именно това е абхиракш̣ана – закрилата, която управниците осигуряват на своите поданици.

Важно е да се отбележи, че когато благодарение на наставленията, получени от На̄рада Муни, цар Пра̄чӣнабархи се убедил в смисъла на живота, той, без да губи нито миг повече, без дори да дочака синовете си да се върнат, веднага напуснал своя палат. Имало много неща, които царят трябвало да свърши след завръщането на младите принцове, но той просто оставил заръки. Той знаел кой е първостепенният му дълг. Царят просто оставил нареждания за синовете си и заминал в търсене на духовно съвършенство. Такива са принципите на ведическата цивилизация.

От Шрӣдхара Сва̄мӣ научаваме, че Капила̄шрама е разположен край устието на река Ганг при Бенгалския залив, в местността, наречена Ган̇га̄-са̄гара. Това място и до ден-днешен е известно средище за поклонение и всяка година в деня на Макарасан̇кра̄нти събира стотици хиляди хора, които идват, за да се потопят в свещените му води. Местността се нарича Капила̄шрама, защото там живял в отшелничество Бог Капила, родоначалникът на философията са̄н̇кхя, докато се подлагал на доброволни мъчения и аскетизъм.