Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.69

В предишния текст обяснихме, че всички желания, съхранени в ума, се проявяват едно подир друго. Понякога обаче, по върховната воля на Върховната Божествена Личност, тези натрупали се желания може да се проявят едновременно, наведнъж. Във връзка с това в Брахма сам̇хита̄ (5.54) се казва: карма̄н̣и нирдахати кинту ча бхакти-бха̄джа̄м. Когато човек е изцяло потопен в Кр̣ш̣н̣а съзнание, броят на материалните желания, натрупали се в ума му, рязко намалява. Всъщност тези желания вече не дават плод във формата на различни груби тела. Вместо това по милостта на Бога запасът от желания се проявява на ментално равнище.

Лунното затъмнение, т.е. мракът, който настъпва преди пълнолуние, може да се обясни с присъствието на друга планета, планетата Ра̄ху. Ведическата астрономия говори за съществуването на тази невидима планета. Понякога Ра̄ху може да бъде наблюдавана при пълнолуние. Тогава изглежда, че тя е разположена близо до орбитата на Луната. Възможно е неуспехът на лунната експедиция да се дължи именно на тази планета. Космонавтите, които е трябвало да стигнат до Луната, вероятно са се озовали на невидимата планета Ра̄ху. Те всъщност не стигат до Луната, а попадат на Ра̄ху, след което се връщат. Но това е друга тема. Да се върнем към главното: желанията на живото същество за сетивни наслади са безкрайни и необхватни и докато не бъдат изчерпани, живото същество ще е принудено да се преселва от едно тяло в друго.

Никое живо същество не може да се освободи от кръговрата на раждането и смъртта, ако не се посвети на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова в тази строфа ясно е казано (саттваика-ниш̣т̣хе), че когато човек е изцяло потопен в Кр̣ш̣н̣а съзнание, той наведнъж се освобождава от всички минали и предстоящи желания, съхранени в ума. Тогава по милостта на Върховния Бог пред него едновременно се проявява всичко онова, което се пази в ума му. По този повод Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура дава пример с майка Яшода̄, която видяла в устата на Бог Кр̣ш̣н̣а цялото космическо проявление. По милостта на Бог Кр̣ш̣н̣а тя видяла в устата му всички вселени и всички планети. Така и човекът, който е постигнал Кр̣ш̣н̣а съзнание, по милостта на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, може да види наведнъж всичките си непроявени желания и по този начин да приключи с всичките си прераждания. Такава възможност се дава само на преданите, за да се ускори тяхното завръщане вкъщи, обратно при Бога.

В тази строфа е обяснено защо виждаме неща, с които никога не сме се сблъсквали в този живот. Това, което виждаме, е или някакво бъдещо грубо тяло, или нещо, което вече е изживяно и се е запазило в хранилището на нашия ум. И тъй като една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност не е принудена повече да се ражда, желанията, съхранени в ума ѝ, се сбъдват насън. Ето защо ни се случва да сънуваме нещо, което в този живот не сме изпитвали никога.