Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.70
Деванагари
नाहं ममेति भावोऽयं पुरुषे व्यवधीयते ।
यावद् बुद्धिमनोऽक्षार्थगुणव्यूहो ह्यनादिमान् ॥ ७० ॥
यावद् बुद्धिमनोऽक्षार्थगुणव्यूहो ह्यनादिमान् ॥ ७० ॥
Стих
на̄хам̇ мамети бха̄во 'ям̇
пуруш̣е вявадхӣяте
я̄вад буддхи-мано-'кш̣а̄ртха-
гун̣а-вйӯхо хй ана̄дима̄н
пуруш̣е вявадхӣяте
я̄вад буддхи-мано-'кш̣а̄ртха-
гун̣а-вйӯхо хй ана̄дима̄н
Дума по дума
на — не; ахам — аз; мама — мое; ити — така; бха̄вах̣ — съзнание; аям — това; пуруш̣е — в живото същество; вявадхӣяте — е отделено; я̄ват — докато; буддхи — интелигентност; манах̣ — ум; акш̣а — сетива; артха — сетивни обекти; гун̣а — на материалните качества; вйӯхах̣ — проявление; хи — несъмнено; ана̄ди-ма̄н — финото тяло (съществуващо от незапомнени времена).
Превод
Докато съществува финото материално тяло, съставено от интелигентност, ум, сетива, сетивни обекти и реакции, следствие от материалните качества, се запазва и измамното самосъзнание, както и самият обект на измамното отъждествяване – грубото тяло.
Пояснение
Желанията, пазещи се във финото тяло, което се състои от ум, интелигентност и его, не могат да се изпълнят, ако няма грубо тяло, изградено от материалните елементи земя, вода, въздух, огън и етер. Докато не съществува грубо материално тяло, живото същество практически не може да действа в гун̣ите на материалната природа. В тази строфа ясно се казва, че фините дейности на ума и интелигентността продължават заради удоволствието и страданието, което живото същество изпитва във финото си тяло. Материалното самосъзнание, породено от отъждествяването с материята (от схващанията аз и мое), е налице и сега, защото е съществувало от незапомнени времена. Но когато душата постигне съзнание за Кр̣ш̣н̣а, тя се издига до духовния свят и тогава действията на грубото и финото тяло, както и поражданите от тях реакции спират да оказват влияние върху нея.