Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.71

Невежите хора отричат съществуването на душата, но всеки знае, че когато спим, ние забравяме за материалното тяло, а когато се събудим – за финото. С други думи, когато спим, ние забравяме дейностите на грубото тяло, а когато действаме в грубото тяло, забравяме това, което сме правили насън. В действителност и двете състояния – и състоянието на сън, и състоянието на бодърстване – са породени от илюзорната енергия. Живото същество не е свързано нито с дейностите, които протичат насън, нито с тези, които извършва, докато е будно. Когато човек спи много дълбоко или когато има припадък, той забравя за грубото си тяло. Същото става и когато е под въздействието на хлороформ или на друга упойка, затова по време на хирургическа операция той не чувства ни болка, ни удоволствие. По същия начин човек забравя отъждествяването си с грубото тяло, когато е потресен от неочаквана тежка загуба. А в мига на смъртта, когато телесната температура се покачи до 42°C, той изпада в кома и е неспособен повече да възприема грубото тяло. Във всеки един от тези случаи циркулацията на жизнения въздух в тялото спира и живото същество забравя за отъждествяването си с грубото тяло. Ние не познаваме от опит духовното тяло, затова не знаем за съществуването му. И понеже неговите дейности са ни неизвестни, в невежеството си скачаме от една илюзорна сфера на действие към друга. Понякога дейностите ни протичат на равнището на грубото тяло, друг път – на равнището на финото тяло. Но ако по милостта на Кр̣ш̣н̣а започнем да действаме с духовното си тяло, тогава ще съумеем да превъзмогнем грубото и финото тяло. С други думи, постепенно ще се научим да действаме на равнището на духовното тяло. В На̄рада пан̃чара̄тра се казва: хр̣ш̣ӣкен̣а хр̣ш̣ӣкеша-севанам̇ бхактир учяте – предано служене означава човек да служи на Бога с духовното си тяло и духовните си сетива. Когато сме заети с такива дейности, действията на грубото и финото тяло, както и произтичащите от тях последствия спират.