Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.59
Деванагари
इति वेदविदां वाद: श्रूयते तत्र तत्र ह ।
कर्म यत्क्रियते प्रोक्तं परोक्षं न प्रकाशते ॥ ५९ ॥
कर्म यत्क्रियते प्रोक्तं परोक्षं न प्रकाशते ॥ ५९ ॥
Стих
ити веда-вида̄м̇ ва̄дах̣
шрӯяте татра татра ха
карма ят крияте проктам̇
парокш̣ам̇ на прака̄шате
шрӯяте татра татра ха
карма ят крияте проктам̇
парокш̣ам̇ на прака̄шате
Дума по дума
Превод
Тези, които познават заключенията на Ведите, казват, че нашите удоволствия и страдания са резултат от миналите ни дейности. Но на практика виждаме, че тялото, което е извършвало тези дейности в миналия живот, вече не съществува. Как е възможно да се наслаждаваме или да страдаме заради последствията от тези дейности, щом вече се намираме в друго тяло?
Пояснение
Атеистите искат доказателства, че сегашният живот на човека е резултат от миналите му дейности. Те казват: „Докажете ми, че се наслаждавам и страдам заради миналата си карма!“. Те не знаят, че финото тяло пренася резултатите от действията на сегашното тяло в следващото. Смъртта на грубото тяло не означава, че умира и финото тяло; финото тяло продължава да съществува и пренася душата в поредното грубо тяло. Всъщност грубото тяло зависи от финото. Това означава, че страданията и удоволствията на всяко следващо грубо тяло се определят от финото тяло. Финото тяло постоянно пренася душата от едно грубо тяло в друго дотогава, докато тя не се освободи от материалното робство.