Шрӣмад Бха̄гаватам 4.29.18-20
Деванагари
देहो रथस्त्विन्द्रियाश्व: संवत्सररयोऽगति: ।
द्विकर्मचक्रस्त्रिगुणध्वज: पञ्चासुबन्धुर: ॥ १८ ॥
मनोरश्मिर्बुद्धिसूतो हृन्नीडो द्वन्द्वकूबर: ।
पञ्चेन्द्रियार्थप्रक्षेप: सप्तधातुवरूथक: ॥ १९ ॥
आकूतिर्विक्रमो बाह्यो मृगतृष्णां प्रधावति ।
एकादशेन्द्रियचमू: पञ्चसूनाविनोदकृत् ॥ २० ॥
द्विकर्मचक्रस्त्रिगुणध्वज: पञ्चासुबन्धुर: ॥ १८ ॥
मनोरश्मिर्बुद्धिसूतो हृन्नीडो द्वन्द्वकूबर: ।
पञ्चेन्द्रियार्थप्रक्षेप: सप्तधातुवरूथक: ॥ १९ ॥
आकूतिर्विक्रमो बाह्यो मृगतृष्णां प्रधावति ।
एकादशेन्द्रियचमू: पञ्चसूनाविनोदकृत् ॥ २० ॥
Стих
дехо ратхас тв индрия̄швах̣
сам̇ватсара-райо 'гатих̣
дви-карма-чакрас три-гун̣а-
дхваджах̣ пан̃ча̄су-бандхурах̣
сам̇ватсара-райо 'гатих̣
дви-карма-чакрас три-гун̣а-
дхваджах̣ пан̃ча̄су-бандхурах̣
дехо ратхас тв индрия̄швах̣
сам̇ватсара-райо 'гатих̣
дви-карма-чакрас три-гун̣а-
дхваджах̣ пан̃ча̄су-бандхурах̣
сам̇ватсара-райо 'гатих̣
дви-карма-чакрас три-гун̣а-
дхваджах̣ пан̃ча̄су-бандхурах̣
а̄кӯтир викрамо ба̄хьо
мр̣га-тр̣ш̣н̣а̄м̇ прадха̄вати
ека̄дашендрия-чамӯх̣
пан̃ча-сӯна̄-винода-кр̣т
мр̣га-тр̣ш̣н̣а̄м̇ прадха̄вати
ека̄дашендрия-чамӯх̣
пан̃ча-сӯна̄-винода-кр̣т
Дума по дума
дехах̣ — тяло; ратхах̣ — колесница; ту — но; индрия — сетивата за придобиване на информация; ашвах̣ — конете; сам̇ватсара — всички години; раях̣ — продължителност на живота; агатих̣ — без да напредват; дви — две; карма — дейности; чакрах̣ — колела; три — три; гун̣а — гун̣и на природата; дхваджах̣ — флагове; пан̃ча — пет; асу — въздушни потоци; бандхурах̣ — робство; манах̣ — умът; рашмих̣ — въже; буддхи — интелигентност; сӯтах̣ — кочияш; хр̣т — сърце; нӣд̣ах̣ — място за сядане; двандва — двойственост; кӯбарах̣ — прътовете за хамутите; пан̃ча — пет; индрия-артха — сетивни обекта; пракш̣епах̣ — оръжия; сапта — седем; дха̄ту — елемента; варӯтхаках̣ — покрития; а̄кӯтих̣ — опити на петте деятелни сетива; викрамах̣ — могъщество или процеси; ба̄хях̣ — външни; мр̣га-тр̣ш̣н̣а̄м — илюзорни стремежи; прадха̄вати — преследва; ека̄даша — единайсет; индрия — сетива; чамӯх̣ — войници; пан̃ча — пет; сӯна̄ — завист; винода — удоволствие; кр̣т — осъществявайки.
Превод
На̄рада Муни продължи: Колесницата, за която говорих, всъщност е тялото, а сетивата са конете, теглещи колесницата. Година след година с хода на времето тези коне бягат, без да срещат прегради по пътя си, но в действителност не напредват. Двете колела на колесницата са благочестивите и неблагочестивите дейности, а флаговете по нея са трите гун̣и на материалната природа. Петте въздушни потока са робството на живото същество, а въжето олицетворява ума. Интелигентността е кочияшът на колесницата. Мястото за сядане е олицетворение на сърцето, а прътовете, за които са прикрепени хамутите, са двойственостите, например болка и удоволствие. Покритията на колесницата са символ на седемте елемента, а петте различни процеса символизират работата на петте деятелни сетива. Войниците са олицетворение на сетивата, единайсет на брой. Изцяло погълнато от сетивното наслаждение, живото същество, което седи в колесницата, живот след живот тича подир сетивните удоволствия и се опитва да осъществи несбъднатите си мечти.
Пояснение
В тези строфи живо е обрисувано как живото същество се заплита в мрежите на сетивното наслаждение. Важна роля играе думата сам̇ватсара, която значи „ходът на времето“. Минават дни и седмици, месеци и години и живото същество става все по-зависимо от движението на колесницата. Колесницата върви на две колела, символ на благочестивите и греховните дейности. В зависимост от тези дейности живото същество получава определен вид тяло и постига дадено жизнено положение, но неговото преселване от тяло в тяло не може да се счита за реален прогрес. В Бхагавад-гӣта̄ (4.9) е обяснено какво представлява истинският прогрес. Тяктва̄ дехам̇ пунар джанма наити – човек е постигнал реален напредък, ако повече не е принуден да се въплъщава в друго материално тяло. Във връзка с това в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 19.138) се казва:
еита брахма̄н̣д̣а бхари' ананта джӣва-ган̣а
чаура̄шӣ-лакш̣а йоните карайе бхраман̣а
чаура̄шӣ-лакш̣а йоните карайе бхраман̣а
Живото същество се скита навсякъде из вселената, попадайки в различни тела на различни планети. Понякога то се издига, друг път се спуска надолу, но тези движения не представляват реален прогрес. Истинският прогрес означава човек веднъж завинаги да напусне материалния свят. В Бхагавад-гӣта̄ (8.16) това е изразено по следния начин:
а̄брахма-бхувана̄л лока̄х̣
пунар а̄вартино 'рджуна
ма̄м упетя ту каунтея
пунар джанма на видяте
пунар а̄вартино 'рджуна
ма̄м упетя ту каунтея
пунар джанма на видяте
„Всички планети в материалния свят – от най-висшата до най-нисшата – са места на страдание, където има повтарящо се раждане и смърт. Но достигналият моята обител, о, сине на Кунтӣ, никога не се ражда отново“. Дори да се издигне до Брахмалока, най-висшата планета във вселената, след време човек трябва отново да се върне на по-низшите планети. Така, под влияние на трите гун̣и на материалната природа, той постоянно се скита нагоре-надолу и понеже е в плен на илюзията, си мисли, че напредва в определена посока. Той е като космически кораб, който денонощно обикаля около Земята, без да може да преодолее гравитационното ѝ поле. Понеже е ограничаван от земната гравитация, той не може да се издигне в космоса.
Както царят седи в колесница, така живото същество седи в тялото. Мястото, където е разположено то, е сърцето. Живото същество се намира в сърцето и оттам води вечна безрезултатна борба за съществуване. Нароттама да̄са Т̣ха̄кура изразява тази мисъл по следния начин:
карма-ка̄н̣д̣а, гя̄на-ка̄н̣д̣а, кевала виш̣ера бха̄н̣д̣а,
амр̣та балия̄ йеба̄ кха̄я
на̄на̄ йони сада̄ пхире, кадаря бхакш̣ан̣а каре,
та̄ра джанма адхах̣-па̄те я̄я
амр̣та балия̄ йеба̄ кха̄я
на̄на̄ йони сада̄ пхире, кадаря бхакш̣ан̣а каре,
та̄ра джанма адхах̣-па̄те я̄я
Привлечено от плодоносните дейности и философските търсения, живото същество води тежка борба в материалния свят и единственото, което получава от нея, е ново тяло всеки следващ живот. То яде най-противни храни и с дейностите, които извършва за сетивни наслади, само се обрича да страда. Ако човек иска да постигне реален прогрес в своя живот, той трябва да изостави плодоносните дейности и философските спекулации – пътищата на карма-ка̄н̣д̣а и гя̄на-ка̄н̣д̣а. Когато твърдо върви по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, той може да се спаси от принудителните раждания и смърти и от безплодната борба за съществуване. В тези стихове много голямо значение имат думите мр̣га-тр̣ш̣н̣а̄м̇ прадха̄вати – живото същество изпитва неутолима жажда за сетивни наслади. То е като елен, който отива да търси вода в пустинята. Еленът напразно търси вода там. В пустинята няма вода и той безсмислено жертва живота си. Всеки гради планове за бъдещо щастие, всеки вярва, че ако постигне дадена цел, ще бъде щастлив. Но когато постигне тази заветна цел, изведнъж осъзнава, че тя не го е направила по-щастлив. Тогава той започва да гради нови планове и да се стреми към следваща цел. Тази жажда, наречена мр̣га-тр̣ш̣н̣а̄, се основава на сетивното наслаждение в материалния свят.