ГЛАВА ТРИДЕСЕТА
Деянията на Прачета̄сите
ТЕКСТ 1: Видура попита Маитрея: О, бра̄хман̣е, преди ти говори за синовете на Пра̄чӣнабархи и каза, че удовлетворили Върховната Божествена Личност с една песен, съчинена от Шива. Какво постигнаха те по такъв начин?
ТЕКСТ 2: Скъпи Ба̄рхаспатя, какво постигнаха синовете на цар Бархиш̣ат, наречени Прачета̄си, след като срещнаха Шива, който е толкова свиден на Бога, Върховната Личност, дарителя на освобождение. Няма съмнение, че те са заминали за духовния свят, но отделно от това какво постигнаха в материалния свят – в този живот или в някое от следващите си раждания?
ТЕКСТ 3: Великият мъдрец Маитрея каза: Прачета̄сите, синовете на цар Пра̄чӣнабархи, се подложиха на сурови мъчения и лишения във водите на езерото, за да изпълнят бащината си воля. Като пееха и повтаряха мантрите, дадени им от Шива, те успяха да удовлетворят Бог Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност.
ТЕКСТ 4: В края на десетте хиляди години, през които Прачета̄сите се подлагаха на сурови лишения и доброволни мъчения, Върховната Божествена Личност, в награда за аскетизма им, се появи пред тях в обаятелния си образ. Прачета̄сите бяха напълно запленени от него и почувстваха, че аскетичните им усилия са пребогато възнаградени.
ТЕКСТ 5: Възседнал Гаруд̣а, Върховният Бог бе като облак, който почива на върха на планината Меру. Трансценденталното му тяло бе облечено с възхитителни жълти одежди, а шията му бе украсена със скъпоценния камък Каустубха-ман̣и. Сиянието, излъчващо се от него, разсейваше целия мрак във вселената.
ТЕКСТ 6: Лицето на Бога беше дивно и възхитително, а главата му, украсена със златни бижута, бе увенчана с блестящ шлем, излъчващ ослепително ярко сияние. Богът имаше осем ръце, във всяка от които държеше определено оръжие. Той бе заобиколен от полубогове, велики мъдреци и други съпровождачи и всички те му отдаваха служене. Гаруд̣а, който носеше Върховния на крилете си, с техния плясък изпълняваше ведически химни във възхвала на Бога. По всичко личеше, че Гаруд̣а е обитател на планетата Киннаралока.
ТЕКСТ 7: От врата на Върховния Бог се спускаше гирлянд от цветя, който стигаше досам коленете му. Увивайки се около осемте му дълги и силни ръце, този гирлянд по красота съперничеше на самата богинята на щастието. Богът ласкаво гледаше синовете на цар Пра̄чӣнабархиш̣ат, които му бяха толкова предани, и се обърна към тях с глас, дълбок като гръмотевичен тътен.
ТЕКСТ 8: Върховната Божествена Личност каза: Скъпи принцове, много съм доволен от дружбата между вас. Всички вие се занимавате само с едно – с предано служене. Вашите приятелски отношения ме радват така, че ви благославям с всичко най-хубаво. Сега може да ме помолите за каквото поискате.
ТЕКСТ 9: Богът продължи: Тези, които си спомнят за вас всяка вечер, ще бъдат верни приятели и на своите братя, и на всички останали живи създания.
ТЕКСТ 10: Всички, които сутрин и вечер ме възхваляват с молитвите, съчинени от Шива, ще получат моите благословии. Така те ще могат да изпълнят всичките си желания и в същото време ще се сдобият с истински разум.
ТЕКСТ 11: Вие с радост и от все сърце приехте заръките на своя баща и ги изпълнихте всеотдайно и добросъвестно, затова славата на вашите добродетели ще се разчуе из целия свят.
ТЕКСТ 12: Вие заедно ще създадете забележителен син, който по нищо няма да отстъпва на Брахма̄. Неговата слава ще се разпространи навсякъде из вселената, а синовете и внуците му ще населят и трите свята.
ТЕКСТ 13: О, синове на цар Пра̄чӣнабархиш̣ат, от връзката между мъдреца Кан̣д̣у и апсара̄та Прамлоча̄, небесната куртизанка, се роди лотосоока дъщеря. Куртизанката остави детето си на грижите на горските дървета и се върна на райските планети.
ТЕКСТ 14: Не след дълго момиченцето, което бе оставено на грижите на дърветата, огладня и започна да плаче. Тогава господарят на тази гора, който бе и цар на Луната, от състрадание към детето сложи в устата му показалеца си, от който се изливаше сладък нектар. Така, по милостта на владетеля на Луната, бе отгледано това момиченце.
ТЕКСТ 15: Всички вие с готовност се подчинявате на моите заповеди, затова ви моля сега – незабавно се оженете за това достойно момиче, което притежава ценни добродетели и рядко срещана красота. Изпълнявайки волята на баща си, създайте с нея потомство.
ТЕКСТ 16: Вие сте братя и си приличате по характер – всеки от вас е предан на Бога и е покорен син. Тази девойка притежава същите качества и е много предана на вас всички. Следователно и девойката, и вие, синове на Пра̄чӣнабархи, се намирате на едно и също равнище, обединени от общи принципи.
ТЕКСТ 17: Тогава Богът благослови всички Прачета̄си с думите: Скъпи принцове, по моята милост ще може да се радвате на всички блага както в този свят, така и в райското царство. Наслаждавайте се на тях с пълни сили и без никакви пречки в продължение на един милион небесни години.
ТЕКСТ 18: След това ще постигнете чисто предано служене към мене и напълно ще се освободите от материалните замърсявания. Тогава, лишени от всяка привързаност към материалното наслаждение и на райските планети, и на планетите в ада, вие ще се върнете вкъщи, при Бога.
ТЕКСТ 19: Хората, заети в благотворните дейности на преданото служене, разбират съвършено добре, че Богът, Върховната Личност, е този, който в крайна сметка получава плодовете на всички дела и им се наслаждава. Като съзнават това, те предлагат резултатите от труда си на Върховния Бог и през целия си живот разговарят за него. Дори ако такъв човек е семеен, последиците от дейностите му не оказват влияние върху него.
ТЕКСТ 20: Преданите винаги са заети с дейности в предано служене, затова каквото и да извършват, се чувстват все по-бодри и силни. Благодарение на всезнаещата Свръхдуша, която се намира в сърцата им, те изпитват усещане за непрекъснато обновяване. Следовниците на Абсолютната Истина наричат това състояние „пребиваване в Брахман“. На това освободено равнище (брахма-бхӯта) човек никога не изпада в заблуда. Той нито скърби, нито се радва без мярка. Това са признаците на състоянието, наречено брахма-бхӯта.
ТЕКСТ 21: Великият мъдрец Маитрея каза: След тези думи на Върховния Бог Прачета̄сите започнаха да му отдават молитви. Богът дарява всички сполуки в живота, Той е върховният благодетел. Той е и най-добрият приятел, който отнема на преданите всички страдания. С треперещ от екстаз глас Прачета̄сите започнаха да му се молят. Те бяха пречистени от присъствието на Бога, който се намираше лице в лице с тях.
ТЕКСТ 22: Прачета̄сите казаха следното: Скъпи Господи, Ти унищожаваш всички материални беди и страдания. Възвишените Ти трансцендентални качества и твоето свято име носят благо на всеки. Тази истина е установен факт. Ти се движиш по-бързо от ума и от думите. Ти не можеш да бъдеш възприет с материалните сетива. Ето защо ние отново и отново Ти отдаваме смирени поклони.
ТЕКСТ 23: О, Господи, позволи ни да Ти отдадем почитанията си. Когато съсредоточим умовете си върху тебе, светът на двойственостите, макар и предназначен за сетивни наслади, изглежда безсмислен. Трансценденталната Ти форма е изпълнена с трансцендентално блаженство. Затова отдаваме цялата си почит на тебе. Ти се явяваш в образа на Брахма̄, Бог Виш̣н̣у и Шива, за да сътворяваш, да поддържаш и да унищожаваш материалния космос.
ТЕКСТ 24: Скъпи Господи, отдаваме Ти смирените си почитания, защото твоето съществуване е напълно неподвластно на материални влияния. Ти постоянно мислиш за своите предани и винаги успяваш да ги спасиш от несгодите и страданията. Под формата на Парама̄тма̄ Ти се намираш навсякъде и затова те наричат Ва̄судева, а освен това Ти прие Васудева за свой баща. Навсякъде Ти си възславян под името Кр̣ш̣н̣а. Ти си толкова милостив, че непрекъснато усилваш влиянието на твоите многобройни отдадени.
ТЕКСТ 25: Скъпи Господи, ние Ти отдаваме смирени поклони, защото от твоя корем изниква лотосът, първоизточник на всички живи създания. Ти винаги си окичен с гирлянд от лотоси, твоите нозе са като лотосов цвят, излъчващ благоухание, а очите Ти са подобни на лотосови листенца. Затова ние винаги Ти отдаваме смирените си поклони.
ТЕКСТ 26: Скъпи Боже, твоите одежди са жълти на цвят като шафрана на лотос, но не са създадени от нищо материално. Ти се намираш в сърцето на всеки и затова си непосредствен свидетел на всички дейности на живите същества. Отново и отново Ти отдаваме смирените си поклони.
ТЕКСТ 27: Скъпи Господи, ние, обусловените души, постоянно тънем в невежество, подчинени на телесната концепция за живота, ето защо винаги предпочитаме жалките условия на материалното съществуване. За да ни избавиш от окаяното ни положение, Ти се яви пред нас в този трансцендентален образ. Това е потвърждение на твоята безкрайна, безпричинна милост към нас, страдащите в материалния свят. Какво да говорим тогава за преданите, към които винаги си толкова благосклонен?
ТЕКСТ 28: Скъпи Господи, Ти унищожаваш всичко неблагоприятно. Ти проявяваш състраданието си към твоите клети поклонници, като се въплъщаваш във вид на арча̄-виграха. Не може да има и най-малко съмнение, че ние сме твои вечни слуги.
ТЕКСТ 29: Само благодарение на това че с присъщото си състрадание Богът мисли за своите предани, се изпълняват всички желания на предания, който е начинаещ. Богът се намира в сърцето и на най-незначителното живо създание. Той знае всичко за него, включително и всичките му желания. Макар че сме много нищожни, това причина ли е Богът да не познава желанията ни?
ТЕКСТ 30: О, господарю на вселената, Ти си истинският учител в науката за преданото служене. Щастливи сме, че твоя светлост е крайната цел на нашето съществуване и се молим да бъдеш доволен от нас. Това е благословията, за която копнеем. Не желаем нищо друго, освен да се чувстваш напълно доволен.
ТЕКСТ 31: Затова, Господи, ще се молим за твоята благословия, защото Ти си Върховният, отвъд пределите на всичко трансцендентално, и великолепието Ти е безкрайно. Заради тези свои качества Ти се славиш като Ананта.
ТЕКСТ 32: Скъпи Господи, когато пчелата открие небесното дърво па̄риджа̄та, тя никога повече не го напуска, защото не изпитва нужда от нещо друго. Така и ние – за каква по-голяма благословия да те помолим, когато вече сме достигнали твоите лотосови нозе и сме се подслонили при тях?
ТЕКСТ 33: Скъпи Господи, докато се налага да оставаме в материалния свят заради материалните си замърсявания и сменяйки различни тела, да се скитаме из разни планети, нашата молитва е само една: ние се молим да може да общуваме с тези, които разискват твоите забавления. Молим се да имаме тази благословия живот след живот, в която и да е от телесните форми и на която и да е от планетите.
ТЕКСТ 34: Издигането до райските планети или сливането със сиянието Брахман, тоест постигането на пълно освобождение, не може да се сравни дори с един миг общуване с чист предан. За живите същества, които са обречени да напуснат тялото си и да умрат, общуването с чист предан е най-висшата благословия.
ТЕКСТ 35: Винаги, когато се разискват чистите теми, свързани с трансценденталния свят, присъстващите, поне докато слушат, забравят за всичките си материални копнежи. Нещо повече, те престават да си завиждат един другиму и да се измъчват от страхове или тревоги.
ТЕКСТ 36: На̄ра̄ян̣а, Върховният Бог, лично присъства, когато преданите слушат и възпяват святото име на Върховната Божествена Личност. Той е висшата цел на сання̄сӣте – тези, които са приели духовния сан на отричане от света, – а всички, които са освободени от материалните замърсявания, почитат На̄ра̄ян̣а чрез движението на сан̇кӣртана, затова непрекъснато възпяват святото име.
ТЕКСТ 37: Скъпи Господи, твоите лични спътници, преданите, обикалят из целия свят и освещават дори местата за поклонение. Нима е възможно подобна дейност да не носи радост на тези, които наистина се страхуват от материалното съществуване?
ТЕКСТ 38: Скъпи Господи, благодарение на моментното ни общуване с Шива, който Ти е много скъп и е твой най-близък приятел, ние имахме щастието да те постигнем. Ти си най-опитният лекар, способен да излекува човека дори от неизлечимата болест на материалното съществуване. Ние имахме изключителното щастие да приемем подслон в твоите лотосови нозе.
ТЕКСТОВЕ 39 – 40: О, Господи, ние изучавахме Ведите, приехме духовен учител и почитахме бра̄хман̣и, издигнати предани и духовно напреднали личности. Ние им отдавахме почитания и не завиждахме никому – нито на нашите братя, нито на приятелите си или другиму. Под водата се подлагахме на суров аскетизъм и дълго време гладувахме. Всички тези духовни постижения ние посвещаваме на тебе, за да те удовлетворим. Това е единствената благословия, за която се молим. Не искаме нищо друго.
ТЕКСТ 41: Скъпи Господи, дори великите мистици и йогӣ, които са много напреднали заради аскетизма и знанието си и чието съществуване е напълно пречистено, а също и великите личности, като Ману, Брахма̄ и Шива, не могат да проумеят докрай славата Ти и да опознаят твоите енергии. Независимо от това те Ти отправят молитви, всеки според способностите си. Така и ние, въпреки че в сравнение с тях заемаме много по-низша позиция, се обръщаме с молитви към тебе, доколкото ни позволяват възможностите.
ТЕКСТ 42: Скъпи Господи, Ти нямаш нито врагове, нито приятели – Ти се отнасяш еднакво към всички. Ти не можеш да бъдеш осквернен от греховните дейности, а твоята трансцендентална форма е винаги отвъд материалното творение. Ти си Върховната Божествена Личност, защото се намираш навсякъде из цялото битие – затова си известен под името Ва̄судева. Отдаваме смирените си поклони на тебе.
ТЕКСТ 43: Скъпи Видура – продължи великият мъдрец Маитрея, – в отговор на възхвалата и преклонението от страна на Прачета̄сите Богът, Върховната Личност, закрилникът на отдадените души, рече: „Нека се изпълни всичко, за което помолихте“. Като каза това, Върховната Божествена Личност, чието могъщество е ненадминато, ги напусна. Прачета̄сите не искаха да се разделят с него, защото не се бяха наситили да го гледат.
ТЕКСТ 44: След това Прачета̄сите изплуваха от водите на езерото и видяха, че всички дървета на сушата са избуяли така високо, сякаш се опитват да препречат пътя към райските планети. Дърветата бяха покрили цялата земна повърхност и това много ядоса Прачета̄сите.
ТЕКСТ 45: Царю честити, когато дойде време за унищожението, Шива в пристъп на гняв започва да изригва от устата си огън и въздух. Така и Прачета̄сите започнаха да бълват от устата си огън и въздух, за да разчистят земната повърхност от всички дървета.
ТЕКСТ 46: Когато видя, че синовете на цар Бархиш̣ма̄н изпепеляват всички дървета по повърхността на земята, Брахма̄ тутакси пристигна и започна да ги укротява с разумни слова.
ТЕКСТ 47: По съвета на Брахма̄ дърветата, които бяха останали живи, тозчас дадоха на Прачета̄сите своята дъщеря, защото бяха смъртно уплашени.
ТЕКСТ 48: Изпълнявайки повелението на Брахма̄, Прачета̄сите приеха девойката за своя съпруга. Тя даде живот на Дакш̣а, сина на Брахма̄. Дакш̣а трябваше да се роди от утробата на Ма̄риш̣а̄, защото бе отказал да се подчини на Маха̄дева (Шива) и се беше отнесъл неуважително с него. Заради това той два пъти трябваше да си смени тялото.
ТЕКСТ 49: Макар че предишното му тяло беше унищожено, същият този Дакш̣а, вдъхновен от върховната воля, създаде всички желани живи същества в манвантарата на Ча̄кш̣уш̣а.
ТЕКСТОВЕ 50 – 51: Когато се роди Дакш̣а, невижданият блясък, излъчван от тялото му, засенчи великолепието на всички останали. Нарекоха го Дакш̣а, „способният“, защото беше много изкусен в плодоносните дейности. По тази причина Брахма̄ му възложи да създава живи същества и да поддържа тяхното съществуване. След време Дакш̣а задължи и други Праджа̄пати (прародители) да създават потомство и да се грижат за неговото изхранване.