Шрӣмад Бха̄гаватам 4.30.16

Според ведическите морални норми мъжът може да има няколко съпруги, но на жената не е позволено да има много съпрузи. Понякога обаче се случва и жената да има повече от един съпруг. Драупадӣ например била омъжена едновременно за петимата братя Па̄н̣д̣ави. Така и в дадения случай Богът, Върховната Личност, наредил на всички синове на цар Пра̄чӣнабархиш̣ат да се оженят за дъщерята на великия мъдрец Кан̣д̣у и Прамлоча̄. Само в много редки случаи на някоя девойка може да се разреши да има едновременно няколко съпрузи, ако е способна да се отнася еднакво към тях. Това не е по възможностите на обикновените жени. Само надарените с изключителни достойнства и добродетели може да получат разрешение да сключат брак с повече от един мъж. В сегашната епохата на Кали трудно ще открием такива уравновесени, безпристрастни жени. Ето защо в писанията се казва: калау пан̃ча виварджайет. В днешната епоха е забранено жената да сключва брак с брата на своя съпруг. Този обичай и до ден-днешен се следва в някои от планинските райони на Индия. Богът казва: апр̣тхаг-дхарма-шӣлеям̇ бхӯя̄т патнй арпита̄шая̄. С благословията на Върховния всичко става възможно. Богът дал на девойката личната си благословия, за да може да бъде еднакво предана на всичките братя. Изразът апр̣тхаг-дхарма означава „предписани задължения, които имат една цел“ и се среща в Бхагавад-гӣта̄. Бхагавад-гӣта̄ има три главни раздела: карма йога, гя̄на йога и бхакти йога. Думата йога значи „дейност в името на Върховната Божествена Личност“. Бхагавад-гӣта̄ (3.9) утвърждава:

„Дейността трябва да се извършва като жертвоприношение за Бог Виш̣н̣у; иначе тя става причина за робство в този материален свят. Затова, о, сине на Кунтӣ, изпълнявай предписания си дълг за удовлетворение на Виш̣н̣у – така ще станеш завинаги свободен“.

Човек може да работи според задълженията, които са му отредени, с единствената цел да удовлетвори ягя-пуруш̣а, Върховната Божествена Личност. Такъв начин на действие се нарича апр̣тхаг-дхарма. Различните части на тялото може да изпълняват различни функции, но крайната цел на техните дейности е една – да поддържат съществуването на цялото тяло. По същия начин и ние, ако работим за удоволствието на Върховната Божествена Личност, ще открием, че задоволяваме и всички останали. Трябва да следваме примера на Прачета̄сите, чиято единствена цел била да доставят удоволствие на Върховния Бог. Това се нарича апр̣тхаг-дхарма. В Бхагавад-гӣта̄ (18.66) се казва: сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа – „Остави всички религии и просто ми се предай“. Така ни съветва Бог Кр̣ш̣н̣а. Единственото, към което трябва да се стремим, е да действаме в Кр̣ш̣н̣а съзнание, за да доставим радост на Бога. Това е истинското единство, апр̣тхаг-дхарма.