Шрӣмад Бха̄гаватам 4.30.27

Когато се появява в изначалния си образ, Богът освобождава благочестивите и унищожава безбожниците (Бхагавад-гӣта̄, 4.8). Но независимо че унищожава демоните, Той всъщност действа за тяхно добро. Казва се, че всички живи същества, които загинали на бойното поле Курукш̣етра, постигнали изначалната си природа (сварӯпа), защото имали възможност със собствените си очи да видят как Кр̣ш̣н̣а кара колесницата на Арджуна. На пръв поглед на бойното поле Курукш̣етра ставали две различни неща – демоните били унищожавани, а преданият Арджуна бил защитаван. Но крайният резултат бил еднакъв за всички. Затова се казва, че с появата на Бога се стопяват всички страдания, причинени от материалното съществуване.

В този текст ясно е казано (ашеш̣а-клеша-сан̇кш̣аям), че Богът се явява в истинския си облик, за да облекчи страданията не само на преданите, но и на всички останали. Прачета̄сите смятали себе си за обикновени хора и това се вижда от думите а̄виш̣кр̣там̇ нах̣ клиш̣т̣а̄на̄м. Богът винаги е благосклонен към преданите (ким аняд анукампитам). Той проявява безкрайна милост не само към обусловените души, но и към тези предани, които с преданото си служене вече са постигнали освобождение.

Образът на Бога, който хората почитат с богослужения в храмовете, се нарича арча̄-виграха или арча̄вата̄ра. Това значи, че той е обект на поклонение и е инкарнация на Бога във вид на мӯрти. Явявайки се в образа си на арча̄, Богът дава възможност на начинаещите предани да го виждат непосредствено в истинския му облик, да му отдават поклони и да му предлагат жертвени дарове. Като се възползват от тази благоприятна възможност, начинаещите предани постепенно възраждат своето изначално Кр̣ш̣н̣а съзнание. Храмовото поклонение е най-безценният дар на Бога за тези, които тепърва започват духовния си живот. Затова всички начинаещи трябва да почитат Бога, като участват в богослуженията за него в образа му на арча̄-виграха (арча̄вата̄ра) у дома или в храма.