Шрӣмад Бха̄гаватам 4.30.28
Деванагари
एतावत्त्वं हि विभुभिर्भाव्यं दीनेषु वत्सलै: ।
यदनुस्मर्यते काले स्वबुद्ध्याभद्ररन्धन ॥ २८ ॥
यदनुस्मर्यते काले स्वबुद्ध्याभद्ररन्धन ॥ २८ ॥
Стих
ета̄ват твам̇ хи вибхубхир
бха̄вям̇ дӣнеш̣у ватсалаих̣
яд анусмаряте ка̄ле
сва-буддхя̄бхадра-рандхана
бха̄вям̇ дӣнеш̣у ватсалаих̣
яд анусмаряте ка̄ле
сва-буддхя̄бхадра-рандхана
Дума по дума
ета̄ват — така; твам — твоя Светлост; хи — несъмнено; вибхубхих̣ — чрез еманации; бха̄вям — да бъдеш възприет; дӣнеш̣у — към смирените предани; ватсалаих̣ — състрадателен; ят — за което; анусмаряте — винаги се помни; ка̄ле — с течение на времето; сва-буддхя̄ — благодарение на своето предано служене; абхадра-рандхана — о, унищожителю на всичко неблагоприятно.
Превод
Скъпи Господи, Ти унищожаваш всичко неблагоприятно. Ти проявяваш състраданието си към твоите клети поклонници, като се въплъщаваш във вид на арча̄-виграха. Не може да има и най-малко съмнение, че ние сме твои вечни слуги.
Пояснение
Образът на Бога, наречен арча̄-виграха, е еманация на безкрайните му енергии. Когато с течение на времето преданият удовлетвори Бога със служенето си, Богът го приема като един от своите многобройни безкористни слуги. По природа Върховният Бог е великодушен и състрадателен, затова приема служенето, което начинаещите предани му отдават. В Бхагавад-гӣта̄ (9.26) Той говори за това по следния начин:
патрам̇ пуш̣пам̇ пхалам̇ тоям̇
йо ме бхактя̄ праяччхати
тад ахам̇ бхактй-упахр̣там
ашна̄ми праята̄тманах̣
йо ме бхактя̄ праяччхати
тад ахам̇ бхактй-упахр̣там
ашна̄ми праята̄тманах̣
„Ако някой с любов и преданост ми предложи листо, цвете, плод или вода, Аз ще ги приема“. Преданите предлагат на арча̄-виграха различни храни – зеленчуци, плодове, листа и вода. И понеже Богът е бхакта-ватсала, състрадателен към своите предани, Той приема даровете им. Атеистите може да мислят, че преданите се занимават с идолопоклонничество, но истината е напълно различна. Джана̄рдана, Върховният Бог, приема бха̄ва, настроението на служене. Начинаещият предан, който участва в богослуженията в чест на Върховния, може да не разбира значението на това поклонение, но тъй като Върховният Бог е бхакта-ватсала, Той приема своя поклонник и когато му дойде времето, го прибира вкъщи, в духовния свят.
Във връзка с това има една случка с един бра̄хман̣а, който мислено предлагал на Бога сладък ориз. Този бра̄хман̣а нямал пари или някакви други притежания, за да извършва богослужения за мӯртито, но прекрасно правел това в мислите си. Мислено той носел вода от свещените реки в златни съдове, изкъпвал мӯртито и му предлагал великолепни ястия, включително и сладък ориз. Веднъж, преди да предложи сладкия ориз, бра̄хман̣ът се чудел дали той не е много горещ и решил да го провери. Той потопил пръст в сладкиша, за да го изпробва и „О, колко е горещ!“. Бра̄хман̣ът се опарил и това прекъснало медитацията му. Богът, Върховната Личност, приел храната, въпреки че неговият предан му я предлагал наум. Тогава Той изпратил от Вайкун̣т̣ха колесница, която веднага да доведе бра̄хман̣а вкъщи, при него. И така, дълг на всеки искрен предан е да отдава богослужение на арча̄-виграха у дома си или в храма, като следва съветите на авторитетните писания и указанията на духовния си учител.