Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 9.26

Текст

патрам пуш̣пам пхалам тоям
йо ме бхактя̄ праяччхати
тад ахам бхактй-упахр̣там
ашна̄ми праята̄тманах̣

Дума по дума

патрам – листо; пуш̣пам – цвете; пхалам – плод; тоям – вода; ях̣ – който и; ме – на мен; бхактя̄ – с преданост; праяччхати – предлага; тат – това; ахам – Аз; бхакти-упахр̣там – предложено с преданост; ашна̄ми – приемам; праята-а̄тманах̣ – от човек с чисто съзнание.

Превод

Ако някой с любов и преданост ми предложи листо, цвете, плод или вода, Аз ще ги приема.

Коментар

За интелигентната личност е крайно необходимо да бъде в Кр̣ш̣н̣а съзнание и да служи с любов на Бога, за да достигне вечната, блажена обител за вечно щастие. Методът за постигане на такъв прекрасен резултат е много лесен и дори най-бедният измежду бедните може да го следва; няма нужда от някакви особени качества. Единственото необходимо качество е да бъдеш чист предан на Бога. Няма значение какъв си и къде се намираш. Методът е толкова прост – ако с искрена любов на Върховния Бог бъде поднесено дори едно листо, малко вода или плод, Той с удоволствие ще приеме. Няма ограничения за Кр̣ш̣н̣а съзнание, то е лесно и универсално. Кой глупак не би искал да стане Кр̣ш̣н̣а осъзнат с този прост метод, водещ до съвършения живот на вечност, блаженство и знание? Единственото, което желае Кр̣ш̣н̣а, е служене с любов и нищо повече. Кр̣ш̣н̣а приема дори мъничко цвете от своя чист предан. И не желае никакъв дар, предложен без преданост. Той не се нуждае от нищо и от никого, защото е самодостатъчен. И въпреки това приема предложеното от неговия предан във взаимната обмяна на любов и нежност. Да се развие Кр̣ш̣н̣а съзнание, е висшето съвършенство в живота. Думата бхакти се споменава два пъти в този стих, за да стане пределно ясно, че бхакти, преданото служене, е единственият начин да се достигне Кр̣ш̣н̣а. Никакво друго условие, например да станеш бра̄хман̣а, компетентен учен, богаташ или велик философ, не може да накара Кр̣ш̣н̣а да приеме твоя дар. Без основния принцип на бхакти Бог няма да приеме каквото и да е, от когото и да било. Бхакти никога не е причинно обусловена. Методът е вечен. Това е непосредствена дейност в служене на абсолютното цяло.

В този стих, след като вече заяви, че е единственият наслаждаващ се, предвечният Бог и истинската цел на всички жертвени дейности, Кр̣ш̣н̣а разкрива какви точно жертвоприношения желае да се извършват. Ако някой иска да служи на Върховния, за да се пречисти и да постигне целта на живота – трансценденталното любовно служене на Бога – трябва да разбере какво желае Господ от него. Този, който обича Кр̣ш̣н̣а, ще му предложи само това, което Кр̣ш̣н̣а желае. Следователно не бива да му предлагаме месо, риба и яйца. Ако Той искаше да му предлагаме такива неща, щеше да каже. Вместо това Той ясно назовава листо, плод, цвете и вода и казва за такова поднасяне: „Аз ще го приема“. Би трябвало да разберем, че Той няма да приеме месо, риба и яйца. Зеленчуците, зърнените храни, плодовете, млякото и водата са подходящи за човешките същества и самият Бог Кр̣ш̣н̣а ги препоръчва. Всяка друга храна не може да му се предлага, тъй като Той няма да приеме; а ако му я поднесем, това няма да е израз на любовна преданост.

В трета глава, тринайсети стих, Кр̣ш̣н̣а обяснява, че само храната от жертвоприношението е пречистена и може да се яде от желаещите напредък в живота и освобождение от мрежата на материалното оплитане. В същия стих Той казва, че тези, които не му предлагат храната си, ядат само грях. И всяка тяхна хапка ги омотава още по-здраво в мрежата на материалната природа. Но когато приготвя хубави, прости зеленчукови ястия и ги предлага пред рисунка или мӯрти на Бог Кр̣ш̣н̣а с поклон и молба да бъде приет този скромен дар, човек може уверено да напредва в живота, да пречиства тялото си и да изгражда фини мозъчни тъкани, водещи до чисто мислене. Предлаганата храна трябва да бъде приготвена с любов – това е най-важното. Кр̣ш̣н̣а няма нужда от храна, Той притежава всичко съществуващо; но ще приеме предложеното, щом с това някой иска да го удовлетвори. Основният елемент в приготвянето, сервирането и предлагането е да се действа с любов към Кр̣ш̣н̣а.

Философите имперсоналисти, които твърдят, че Абсолютната Истина е без сетива, не могат да разберат този стих на Бхагавад-гӣта̄. Те смятат казаното тук за метафора или за доказателство за земния характер на Кр̣ш̣н̣а, автора на Бхагавад-гӣта̄. Но в действителност Кр̣ш̣н̣а, Върховният Бог, има сетива; за тях се посочва, че са взаимозаменяеми, тоест едното сетиво може да изпълнява функциите на всяко друго сетиво. Това е смисълът на твърдението, че Кр̣ш̣н̣а е абсолютен. Ако му липсваха сетива, защо ще се казва, че Той притежава всички съвършенства? В седма глава Кр̣ш̣н̣а обясни, че с погледа си опложда материалната природа и така се появяват живите същества. В тази връзка, когато Кр̣ш̣н̣а слуша изпълненото с любов предлагане на храна от предания, Той действително яде и вкусва. На това трябва да се наблегне: поради абсолютното положение на Бога неговото слушане е напълно идентично с неговото опитване на храната. Само един предан, който приема Кр̣ш̣н̣а така, както Той сам се описва, без мъгляви тълкувания, може да разбере, че Върховната Абсолютна Истина може да яде храната и да ѝ се наслаждава.