Шрӣмад Бха̄гаватам 4.30.20
Деванагари
नव्यवद्धृदये यज्ज्ञो ब्रह्मैतद्ब्रह्मवादिभि: ।
न मुह्यन्ति न शोचन्ति न हृष्यन्ति यतो गता: ॥ २० ॥
न मुह्यन्ति न शोचन्ति न हृष्यन्ति यतो गता: ॥ २० ॥
Стих
навявад дхр̣дайе ядж гьо
брахмаитад брахма-ва̄дибхих̣
на мухянти на шочанти
на хр̣ш̣янти ято гата̄х̣
брахмаитад брахма-ва̄дибхих̣
на мухянти на шочанти
на хр̣ш̣янти ято гата̄х̣
Дума по дума
навя-ват — винаги все по-бодър; хр̣дайе — в сърцето; ят — като; гях̣ — върховният знаещ, Парама̄тма̄; брахма — Брахман; етат — това; брахма-ва̄дибхих̣ — от тези, които отстояват Абсолютната Истина; на — никога; мухянти — са заблуждавани; на — никога; шочанти — скърбят; на — никога; хр̣ш̣янти — са ликуващи; ятах̣ — когато; гата̄х̣ — са постигнали.
Превод
Преданите винаги са заети с дейности в предано служене, затова каквото и да извършват, се чувстват все по-бодри и силни. Благодарение на всезнаещата Свръхдуша, която се намира в сърцата им, те изпитват усещане за непрекъснато обновяване. Следовниците на Абсолютната Истина наричат това състояние „пребиваване в Брахман“. На това освободено равнище (брахма-бхӯта) човек никога не изпада в заблуда. Той нито скърби, нито се радва без мярка. Това са признаците на състоянието, наречено брахма-бхӯта.
Пояснение
Свръхдушата в сърцето на предания по различни начини го вдъхновява да напредва по духовния път. Преданият не изпитва скука и еднообразие, нито пък има усещането, че тъпче на едно място. Ако човек започне да повтаря материално име от материалния свят, само след няколко пъти безкрайно ще се отегчи. Но маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а може да повтаряме денонощно и никога няма да се уморим. Колкото повече мантруваме, толкова повече мантрата ще предизвиква у нас усещането за свежест и обновление. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ възкликнал, че ако би могъл да има милиони уши и езици, действително би изпитал духовното блаженство от повтарянето на маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. За предания, достигнал висше ниво на духовен напредък, всичко е извор на вдъхновение. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че се намира в сърцата на всички живи същества и помага на всеки да си спомня и да забравя. По милостта му преданият получава от него неизчерпаемо вдъхновение.
теш̣а̄м̇ сатата-юкта̄на̄м̇
бхаджата̄м̇ прӣти-пӯрвакам
дада̄ми буддхи йогам̇ там̇
йена ма̄м упая̄нти те
бхаджата̄м̇ прӣти-пӯрвакам
дада̄ми буддхи йогам̇ там̇
йена ма̄м упая̄нти те
„На тези, които постоянно ми служат с любов, Аз давам разбирането, чрез което да дойдат при мен“ (Бхагавад-гӣта̄, 10.10).
В предишната строфа се каза, че който е зает в благотворните дейности на преданото служене (кушала-карман̣а̄м), е воден лично от Свръхдушата, наречена тук гя – този, който знае всичко: миналото, настоящето и бъдещето. Свръхдушата подсказва на искрените, безкористни предани как все повече и повече да се приближават към Върховната Божествена Личност. Във връзка с това Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ отбелязва, че Свръхдушата, която е пълна еманация на Божествената Личност, се намира в сърцето на всеки, но в сърцето на предания разкрива своята постоянно обновяваща се същност. Вдъхновяван по този начин от Свръхдушата, преданият изпитва нарастващо трансцендентално блаженство в преданото си служене.