Шрӣмад Бха̄гаватам 4.30.21
Деванагари
मैत्रेय उवाच
एवं ब्रुवाणं पुरुषार्थभाजनं
जनार्दनं प्राञ्जलय: प्रचेतस: ।
तद्दर्शनध्वस्ततमोरजोमला
गिरागृणन् गद्गदया सुहृत्तमम् ॥ २१ ॥
एवं ब्रुवाणं पुरुषार्थभाजनं
जनार्दनं प्राञ्जलय: प्रचेतस: ।
तद्दर्शनध्वस्ततमोरजोमला
गिरागृणन् गद्गदया सुहृत्तमम् ॥ २१ ॥
Стих
маитрея ува̄ча
евам̇ брува̄н̣ам̇ пуруш̣а̄ртха-бха̄джанам̇
джана̄рданам̇ пра̄н̃джалаях̣ прачетасах̣
тад-даршана-дхваста-тамо-раджо-мала̄
гира̄гр̣н̣ан гадгадая̄ сухр̣ттамам
евам̇ брува̄н̣ам̇ пуруш̣а̄ртха-бха̄джанам̇
джана̄рданам̇ пра̄н̃джалаях̣ прачетасах̣
тад-даршана-дхваста-тамо-раджо-мала̄
гира̄гр̣н̣ан гадгадая̄ сухр̣ттамам
Дума по дума
маитреях̣ ува̄ча — Маитрея каза; евам — така; брува̄н̣ам — говорейки; пуруш̣а-артха — на най-ценните постижения в живота; бха̄джанам — дарителят; джана-арданам — който отстранява всичко неблаготворно за предания; пра̄н̃джалаях̣ — с допрени длани; прачетасах̣ — братята Прачета̄си; тат — него; даршана — като видяха; дхваста — разпръсна; тамах̣ — на мрака; раджах̣ — на страстта; мала̄х̣ — чието замърсяване; гира̄ — с глас; агр̣н̣ан — отдадоха молитви; гадгадая̄ — треперещ; сухр̣т-тамам — на най-добрия от всички приятели.
Превод
Великият мъдрец Маитрея каза: След тези думи на Върховния Бог Прачета̄сите започнаха да му отдават молитви. Богът дарява всички сполуки в живота, Той е върховният благодетел. Той е и най-добрият приятел, който отнема на преданите всички страдания. С треперещ от екстаз глас Прачета̄сите започнаха да му се молят. Те бяха пречистени от присъствието на Бога, който се намираше лице в лице с тях.
Пояснение
В този текст Богът е наречен пуруш̣а̄ртха-бха̄джанам (дарител на онова, което е най-висша цел на живота). Към какъвто и успех да се стремим в своя живот, може да го постигнем с милостта на Върховния. Прачета̄сите вече били спечелили тази милост и повече не били подвластни на материалните гун̣и. Влиянието на материалните гун̣и около тях се разсеяло, както слънчевите лъчи разпръскват нощния мрак. Понеже Богът лично се явил пред Прачета̄сите, от замърсяванията на материалните гун̣и (раджас и тамас) не останала и следа. По същия начин, когато безкористният предан повтаря маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, той се очиства от всички материални замърсявания, защото между името на Бога и самия Бог няма разлика. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.17) се казва:
шр̣н̣вата̄м̇ сва-катха̄х̣ кр̣ш̣н̣ах̣
пун̣я-шраван̣а-кӣртанах̣
хр̣дй антах̣-стхо хй абхадра̄н̣и
видхуноти сухр̣т сата̄м
пун̣я-шраван̣а-кӣртанах̣
хр̣дй антах̣-стхо хй абхадра̄н̣и
видхуноти сухр̣т сата̄м
„Божествената Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, който е Парама̄тма̄ (Свръхдуша) в сърцето на всеки и благодетел на честните предани, очиства сърцата им от желанието за материални сетивни наслади, ако те са развили потребност да слушат посланията му, които сами по себе си са благотворни, стига да се повтарят и слушат по правилен начин“.
Святото име на Бога е самият Бог и всеки, който го повтаря или слуша, се пречиства. Постепенно от материалните замърсявания на такъв човек не остава и следа. Понеже Богът лично се явил пред тях, Прачета̄сите вече се били пречистили и затова, допрели длани, могли да му отправят подобаващи молитви. С други думи, веднага щом започнат да отдават предано служене, преданите превъзмогват всички материални замърсявания. Потвърждение на това откриваме в Бхагавад-гӣта̄ (са гун̣а̄н саматӣтяита̄н брахма-бхӯя̄я калпате). Понякога преданите чувстват неудовлетворение, защото не могат да виждат Върховната Божествена Личност непосредствено, лице в лице. Когато Прачета̄сите видели Върховния Бог да стои пред тях, цялото им униние изчезнало без следа.