Шрӣмад Бха̄гаватам 4.30.22
Деванагари
Стих
прачетаса ӯчух̣
намо намах̣ клеша-вина̄шана̄я
нирӯпитода̄ра-гун̣а̄хвая̄я
мано-вачо-вега-пуро-джава̄я
сарва̄кш̣а-ма̄ргаир агата̄дхване намах̣
намо намах̣ клеша-вина̄шана̄я
нирӯпитода̄ра-гун̣а̄хвая̄я
мано-вачо-вега-пуро-джава̄я
сарва̄кш̣а-ма̄ргаир агата̄дхване намах̣
Дума по дума
прачетасах̣ ӯчух̣ — Прачета̄сите казаха; намах̣ — поклони; намах̣ — поклони; клеша — материално страдание; вина̄шана̄я — на този, който унищожава; нирӯпита — установено; уда̄ра — възвишени; гун̣а — качества; а̄хвая̄я — чието име; манах̣ — на ума; вачах̣ — на речта; вега — скоростта; пурах̣ — преди; джава̄я — чиято скорост; сарва-акш̣а — на всички материални сетива; ма̄ргаих̣ — по пътищата; агата — неосезаем; адхване — чийто ход; намах̣ — изразяваме почитанията си.
Превод
Прачета̄сите казаха следното: Скъпи Господи, Ти унищожаваш всички материални беди и страдания. Възвишените Ти трансцендентални качества и твоето свято име носят благо на всеки. Тази истина е установен факт. Ти се движиш по-бързо от ума и от думите. Ти не можеш да бъдеш възприет с материалните сетива. Ето защо ние отново и отново Ти отдаваме смирени поклони.
Пояснение
В тази строфа много важна е думата нирӯпита, която значи „установено“. Не се налага да провеждаме изследвания, за да открием Бога или да напредваме в областта на духовното знание – всички заключения се съдържат във Ведите. Ето защо в Бхагавад-гӣта̄ (15.15) Богът казва: ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣ – пътят, предлаган от Ведите, води до съвършено и окончателно осъзнаване на Върховната Божествена Личност. Ведите отсъждат: атах̣ шрӣ-кр̣ш̣н̣а-на̄ма̄ди на бхавед гра̄хям индрияих̣ – човек не може да разбере трансценденталните имена, форми, качества, атрибути и забавления на Бога с притъпените си материални сетива. Севонмукхе хи джихва̄дау сваям ева спхуратй адах̣: по безпричинната си милост Богът сам се открива на предания, който използва сетивата си по позитивен начин в предано служене. Такъв е пътят на Ведите, който води до най-висшата цел. Ведическите писания изтъкват още, че просто като повтаря святите имена на Бога, човек постига духовното съвършенство. Ние не можем да се приближим до Бога дори ако се движим със скоростта на ума или словото, но ако неотклонно следваме пътя на преданото служене, ще достигнем Върховния бързо и без затруднения. С други думи, Върховният Бог може да бъде привлечен с предано служене и е в състояние да се приближи към нас много по-бързо, отколкото ние с умозрителните си разсъждения можем да се приближим до него. Той сам е казал, че е отвъд пределите на философските размишления и догадки и скоростта на човешката мисъл, но лесно може да бъде достигнат чрез собствената му незаслужена милост. И така, Богът е постижим единствено по безпричинната си милост. Всички останали методи са безрезултатни.