Шрӣмад Бха̄гаватам 4.30.19

Обикновено семейният човек се привързва изключително силно към плодоносните дейности. С други думи, той се опитва да се наслаждава на резултата от своя труд. Но преданият знае, че най-висшият наслаждаващ се и върховният собственик на всичко е Кр̣ш̣н̣а (бхокта̄рам̇ ягя-тапаса̄м̇ сарва-лока-махешварам). Ето защо той не смята себе си за господар на своите дейности. Той знае, че собственик на всичко е Върховният Бог, и затова предлага резултатите от труда си на него. Ако човек следва този основен принцип, тогава дори да живее със семейството и децата си, никога няма да бъде докоснат от замърсяванията на материалния свят. Потвърждение на това намираме в Бхагавад-гӣта̄ (3.9):

Който се опитва да се наслаждава на плодовете от дейността си, става техен роб. Но ако предлага тези плодове, т.е. доходите от своите дейности, на Върховната Божествена Личност, за него те не се превръщат в окови – в това се крие тайната на успеха. Обикновено хората приемат сання̄са, за да се освободят от последствията на плодоносните дейности. Човек, който не получава за себе си резултатите от труда си, а ги предлага на Върховната Божествена Личност, без съмнение е освободена душа. Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ потвърждава това в Бхакти-раса̄мр̣та синдху:

Ако човек посвещава в служене на Бога своя живот, богатство, слово, интелигентност и всичко останало, което притежава, той ще е свободен винаги и при всякакви обстоятелства. Такава личност се нарича джӣван-мукта – освободена душа още в сегашния си живот. Лишени от Кр̣ш̣н̣а съзнание, хората, които извършват материални дейности, затъват все повече и повече в мрежите на материалното робство. Те са принудени да страдат и да се наслаждават на последиците от всяка една своя дейност. Ето защо движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е най-висшето благо за хората – то им дава възможност постоянно да служат на Кр̣ш̣н̣а. Преданите мислят за Кр̣ш̣н̣а, действат за Кр̣ш̣н̣а, ядат за Кр̣ш̣н̣а, спят за Кр̣ш̣н̣а и работят за Кр̣ш̣н̣а. По такъв начин те използват всичко в служба на Кр̣ш̣н̣а. Този, на когото целият му живот преминава в Кр̣ш̣н̣а съзнание, се спасява от материалните замърсявания. Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Госва̄мӣ Маха̄ра̄джа казва:

Ако някой притежава рядко срещаното умение да използва всичко в служене на Бога и да свързва всичко с това служене, би било непростима грешка да се отрече от материалния свят. Трябва да се научим да използваме всичко в служба на Бога, защото всичко е свързано с Кр̣ш̣н̣а. Това е истинският смисъл на живота и тайната на всеки успех. В трета глава от Бхагавад-гӣта̄ (3.19) срещаме същата мисъл:

„Затова, без да се стремиш към плодовете на своя труд, действай по задължение, защото с работа без привързаност ще постигнеш Върховния“.

В трета глава на Бхагавад-гӣта̄ внимателно се анализират материалните дейности, които се извършват с цел да бъде удовлетворен Върховният Бог, и материалните дейности, извършвани заради сетивна наслада. Заключението е, че между тях има съществена разлика. Материалните дейности, преследващи сетивно наслаждение, са причина за материално робство, докато същите тези дейности, извършвани за удоволствието на Кр̣ш̣н̣а, стават причина за освобождение. Следният пример ни помага да разберем по-добре как една и съща дейност може да причини робство и освобождение. Ако яде прекалено много млечни продукти – кондензирано мляко, сладък ориз и пр., – човек може да си развали стомаха или да получи стомашно разстройство. Но всички стомашни разстройства бързо се лекуват с друг млечен продукт – кисело мляко с черен пипер и сол. Иначе казано, едни млечни храни са причина човек да се разболее, а други – да се излекува.

Ако по особената милост на Върховната Божествена Личност преданият е заобиколен от материално изобилие и удобства, той не трябва да счита това изобилие като причина за робство. Когато духовно зрелият предан е благословен с материални богатства, те не му оказват неблагоприятно влияние, защото той знае как да ги използва в служба на Бога. Световната история познава не малко подобни примери. Достатъчно е да споменем царе като Пр̣тху Маха̄ра̄джа, Прахла̄да Маха̄ра̄джа, Джанака, Дхрува, Ваивасвата Ману и Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку – всички те били велики владетели и получили изключителни благословии от Върховната Божествена Личност. Ако преданият не е зрял духовно, Богът ще му отнеме всички материални блага. Върховната Божествена Личност формулира това по следния начин: яся̄хам анугр̣хн̣а̄ми хариш̣йе тад-дханам̇ шанаих̣ – „Първата проява на милост към моите предани е да им отнема всички материални богатства“. Върховният Бог отнема тези материални богатства, които са пречка за преданото служене, но на зрелия предан предоставя всички възможни материални блага.