Шрӣмад Бха̄гаватам 4.30.19
Деванагари
गृहेष्वाविशतां चापि पुंसां कुशलकर्मणाम् ।
मद्वार्तायातयामानां न बन्धाय गृहा मता: ॥ १९ ॥
मद्वार्तायातयामानां न बन्धाय गृहा मता: ॥ १९ ॥
Стих
гр̣хеш̣в а̄вишата̄м̇ ча̄пи
пум̇са̄м̇ кушала-карман̣а̄м
мад-ва̄рта̄-я̄та-я̄ма̄на̄м̇
на бандха̄я гр̣ха̄ мата̄х̣
пум̇са̄м̇ кушала-карман̣а̄м
мад-ва̄рта̄-я̄та-я̄ма̄на̄м̇
на бандха̄я гр̣ха̄ мата̄х̣
Дума по дума
гр̣хеш̣у — в семеен живот; а̄вишата̄м — които са встъпили; ча — също; апи — дори; пум̇са̄м — на хора; кушала-карман̣а̄м — заети с благоприятни дейности; мат-ва̄рта̄ — в разговори за мене; я̄та — преминава; я̄ма̄на̄м — всеки миг на които; на — не; бандха̄я — за робство; гр̣ха̄х̣ — семейният живот; мата̄х̣ — се смята.
Превод
Хората, заети в благотворните дейности на преданото служене, разбират съвършено добре, че Богът, Върховната Личност, е този, който в крайна сметка получава плодовете на всички дела и им се наслаждава. Като съзнават това, те предлагат резултатите от труда си на Върховния Бог и през целия си живот разговарят за него. Дори ако такъв човек е семеен, последиците от дейностите му не оказват влияние върху него.
Пояснение
Обикновено семейният човек се привързва изключително силно към плодоносните дейности. С други думи, той се опитва да се наслаждава на резултата от своя труд. Но преданият знае, че най-висшият наслаждаващ се и върховният собственик на всичко е Кр̣ш̣н̣а (бхокта̄рам̇ ягя-тапаса̄м̇ сарва-лока-махешварам). Ето защо той не смята себе си за господар на своите дейности. Той знае, че собственик на всичко е Върховният Бог, и затова предлага резултатите от труда си на него. Ако човек следва този основен принцип, тогава дори да живее със семейството и децата си, никога няма да бъде докоснат от замърсяванията на материалния свят. Потвърждение на това намираме в Бхагавад-гӣта̄ (3.9):
ягя̄ртха̄т карман̣о 'нятра
локо 'ям̇ карма-бандханах̣
тад-артхам̇ карма каунтея
мукта-сан̇гах̣ сама̄чара
локо 'ям̇ карма-бандханах̣
тад-артхам̇ карма каунтея
мукта-сан̇гах̣ сама̄чара
Който се опитва да се наслаждава на плодовете от дейността си, става техен роб. Но ако предлага тези плодове, т.е. доходите от своите дейности, на Върховната Божествена Личност, за него те не се превръщат в окови – в това се крие тайната на успеха. Обикновено хората приемат сання̄са, за да се освободят от последствията на плодоносните дейности. Човек, който не получава за себе си резултатите от труда си, а ги предлага на Върховната Божествена Личност, без съмнение е освободена душа. Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ потвърждава това в Бхакти-раса̄мр̣та синдху:
ӣха̄ яся харер да̄сйе
карман̣а̄ манаса̄ гира̄
никхила̄св апй авастха̄су
джӣван-муктах̣ са учяте
карман̣а̄ манаса̄ гира̄
никхила̄св апй авастха̄су
джӣван-муктах̣ са учяте
Ако човек посвещава в служене на Бога своя живот, богатство, слово, интелигентност и всичко останало, което притежава, той ще е свободен винаги и при всякакви обстоятелства. Такава личност се нарича джӣван-мукта – освободена душа още в сегашния си живот. Лишени от Кр̣ш̣н̣а съзнание, хората, които извършват материални дейности, затъват все повече и повече в мрежите на материалното робство. Те са принудени да страдат и да се наслаждават на последиците от всяка една своя дейност. Ето защо движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е най-висшето благо за хората – то им дава възможност постоянно да служат на Кр̣ш̣н̣а. Преданите мислят за Кр̣ш̣н̣а, действат за Кр̣ш̣н̣а, ядат за Кр̣ш̣н̣а, спят за Кр̣ш̣н̣а и работят за Кр̣ш̣н̣а. По такъв начин те използват всичко в служба на Кр̣ш̣н̣а. Този, на когото целият му живот преминава в Кр̣ш̣н̣а съзнание, се спасява от материалните замърсявания. Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Госва̄мӣ Маха̄ра̄джа казва:
кр̣ш̣н̣а-бхаджане я̄ха̄ хая анукӯла
виш̣ая балия̄ тя̄ге та̄ха̄ хая бхӯла
виш̣ая балия̄ тя̄ге та̄ха̄ хая бхӯла
Ако някой притежава рядко срещаното умение да използва всичко в служене на Бога и да свързва всичко с това служене, би било непростима грешка да се отрече от материалния свят. Трябва да се научим да използваме всичко в служба на Бога, защото всичко е свързано с Кр̣ш̣н̣а. Това е истинският смисъл на живота и тайната на всеки успех. В трета глава от Бхагавад-гӣта̄ (3.19) срещаме същата мисъл:
тасма̄д асактах̣ сататам̇
ка̄рям̇ карма сама̄чара
асакто хй а̄чаран карма
парам а̄пноти пӯруш̣ах̣
ка̄рям̇ карма сама̄чара
асакто хй а̄чаран карма
парам а̄пноти пӯруш̣ах̣
„Затова, без да се стремиш към плодовете на своя труд, действай по задължение, защото с работа без привързаност ще постигнеш Върховния“.
В трета глава на Бхагавад-гӣта̄ внимателно се анализират материалните дейности, които се извършват с цел да бъде удовлетворен Върховният Бог, и материалните дейности, извършвани заради сетивна наслада. Заключението е, че между тях има съществена разлика. Материалните дейности, преследващи сетивно наслаждение, са причина за материално робство, докато същите тези дейности, извършвани за удоволствието на Кр̣ш̣н̣а, стават причина за освобождение. Следният пример ни помага да разберем по-добре как една и съща дейност може да причини робство и освобождение. Ако яде прекалено много млечни продукти – кондензирано мляко, сладък ориз и пр., – човек може да си развали стомаха или да получи стомашно разстройство. Но всички стомашни разстройства бързо се лекуват с друг млечен продукт – кисело мляко с черен пипер и сол. Иначе казано, едни млечни храни са причина човек да се разболее, а други – да се излекува.
Ако по особената милост на Върховната Божествена Личност преданият е заобиколен от материално изобилие и удобства, той не трябва да счита това изобилие като причина за робство. Когато духовно зрелият предан е благословен с материални богатства, те не му оказват неблагоприятно влияние, защото той знае как да ги използва в служба на Бога. Световната история познава не малко подобни примери. Достатъчно е да споменем царе като Пр̣тху Маха̄ра̄джа, Прахла̄да Маха̄ра̄джа, Джанака, Дхрува, Ваивасвата Ману и Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку – всички те били велики владетели и получили изключителни благословии от Върховната Божествена Личност. Ако преданият не е зрял духовно, Богът ще му отнеме всички материални блага. Върховната Божествена Личност формулира това по следния начин: яся̄хам анугр̣хн̣а̄ми хариш̣йе тад-дханам̇ шанаих̣ – „Първата проява на милост към моите предани е да им отнема всички материални богатства“. Върховният Бог отнема тези материални богатства, които са пречка за преданото служене, но на зрелия предан предоставя всички възможни материални блага.