Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 3.19
Текст
ка̄рям̇ карма сама̄чара
асакто хй а̄чаран карма
парам а̄пноти пӯруш̣ах̣
Дума по дума
тасма̄т – следователно; асактах̣ – без привързаност; сататам – постоянно; ка̄рям – дълг; карма – работа; сама̄чара – да извършва; асактах̣ – непривързан; хи – несъмнено; а̄чаран – като извършва; карма – работа; парам – Върховният; а̄пноти – достига; пӯруш̣ах̣ – човек.
Превод
Затова, без да се стремиш към плодовете на своя труд, действай по задължение, защото с работа без привързаност ще постигнеш Върховния.
Пояснение
Върховният е Личността на Бога за преданите и освобождението за имперсоналистите. Действащият за Кр̣ш̣н̣а, в Кр̣ш̣н̣а съзнание, под правилно ръководство и без привързаност към резултата от работата си, със сигурност напредва по пътя към висшата цел на живота. Арджуна трябва да участва в битката при Курукш̣етра по волята и желанието на Кр̣ш̣н̣а. Да бъдеш добър човек или ненасилник е лична привързаност, но действието в името на Върховния, е действие без привързаност към резултата. Това е във висша степен съвършена дейност, към която ни призовава Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а.
Ведическите ритуали, като жертвоприношенията, се извършват за пречистване от неблагочестиви дейности в сферата на сетивното наслаждение. Но дейността в Кр̣ш̣н̣а съзнание е трансцендентална, над последиците от добра или лоша работа. Кр̣ш̣н̣а осъзнатият не се привързва към резултата, той действа само в името на Кр̣ш̣н̣а. Зает с най-различни дела, той остава напълно непривързан.