Шрӣмад Бха̄гаватам 4.30.18

По милостта на Бога Прачета̄сите получили особени привилегии. Макар че щели да живеят милиони години, наслаждавайки се на материални блага, те нямало да се отклонят от трансценденталното любовно служене за Бога. Погълнати изцяло от преданото служене, Прачета̄сите щели да се освободят от всички материални привързаности. Привързаността към материалното е изключително силна. През целия си живот материалистите полагат усилия да се сдобият със земя, пари, приятели, общество, любов и т.н. А след телесната смърт те искат да се наслаждават на райските планети. Но ако човек отдава предано служене, той се освобождава от привързаността към материалните удоволствия или страдания. В материалния свят който се издигне до висшите планетни системи, се наслаждава на всевъзможни материални блага, а който деградира до низшите планети, води адско съществуване. Преданият обаче е трансцендентален и към райските, и към адските условия на живот. В Бхагавад-гӣта̄ (14.26) неговото положение се характеризира по следния начин:

„Този, който е изцяло зает с предано служене, устойчив при всякакви обстоятелства, веднага се издига над гун̣ите на материалната природа и достига нивото на Брахман“.

Преданият винаги се намира на равнището Брахман. Материалното щастие и нещастие не оказват влияние върху него. Когато твърдо е поел по пътя на преданото служене и е напълно освободен от материални привързаности, т.е. не е замърсен от влиянието на материалните гун̣и, той получава правото да се върне вкъщи, при Бога. Макар че по специалната благословия на Бога Прачета̄сите щели да се наслаждават на материални удоволствия и блага в продължение на милиони години, те нямало да изпитват към тях и най-малка привързаност. Ето защо, след като приключели с материалните си наслади, те щели да се издигнат до духовния свят и да се върнат при Бога.

В тази строфа особено важна е думата паква-гун̣а̄шая̄х̣: тя означава, че благодарение на преданото служене човек може да се освободи от влиянието на трите гун̣и на материалната природа. Докато е в тяхна власт, той не може да се върне при Бога. В ша̄стрите ясно е казано, че нито една планета в материалния свят, като се започне от Брахмалока и се стигне до адските планети, не е подходящо място за предания на Бога. Падам̇ падам̇ яд випада̄м̇ на теш̣а̄м. Място, в което на всяка крачка ни дебнат опасности, определено не може да бъде наречено уютно. Ето защо в Бхагавад-гӣта̄ (8.16) Богът казва:

„Всички планети в материалния свят – от най-висшата до най-нисшата – са места на страдание, където има повтарящо се раждане и смърт. Но достигналият моята обител, о, сине на Кунтӣ, никога не се ражда отново“.

И така, човек не печели нищо дори да се издигне до най-висшата планета в материалния свят, Брахмалока. Но ако по някакъв начин успее да стигне обителта на Върховния, той повече не се връща в материалния свят.