Шрӣмад Бха̄гаватам 4.30.1
Деванагари
विदुर उवाच
ये त्वयाभिहिता ब्रह्मन् सुता: प्राचीनबर्हिष: ।
ते रुद्रगीतेन हरिं सिद्धिमापु: प्रतोष्य काम् ॥ १ ॥
ये त्वयाभिहिता ब्रह्मन् सुता: प्राचीनबर्हिष: ।
ते रुद्रगीतेन हरिं सिद्धिमापु: प्रतोष्य काम् ॥ १ ॥
Стих
видура ува̄ча
йе твая̄бхихита̄ брахман
сута̄х̣ пра̄чӣнабархиш̣ах̣
те рудра-гӣтена харим̇
сиддхим а̄пух̣ пратош̣я ка̄м
йе твая̄бхихита̄ брахман
сута̄х̣ пра̄чӣнабархиш̣ах̣
те рудра-гӣтена харим̇
сиддхим а̄пух̣ пратош̣я ка̄м
Дума по дума
видурах̣ ува̄ча — Видура каза; йе — тези, за които; твая̄ — от тебе; абхихита̄х̣ — беше разказано; брахман — о, бра̄хман̣е; сута̄х̣ — синове; пра̄чӣнабархиш̣ах̣ — на цар Пра̄чӣнабархи; те — всички те; рудра-гӣтена — с песента, съчинена от Шива; харим — Бога; сиддхим — успех; а̄пух̣ — постигнаха; пратош̣я — като удовлетвориха; ка̄м — какъв.
Превод
Видура попита Маитрея: О, бра̄хман̣е, преди ти говори за синовете на Пра̄чӣнабархи и каза, че удовлетворили Върховната Божествена Личност с една песен, съчинена от Шива. Какво постигнаха те по такъв начин?
Пояснение
В началото на своя разказ Маитрея Р̣ш̣и говори за деянията на синовете на Пра̄чӣнабархи. Младите принцове отишли на брега на едно огромно езеро, подобно на океана, и там имали щастието да срещнат Шива, от когото научили, че може да удовлетворят Върховната Божествена Личност, като пеят песните, съчинени от него. През това време На̄рада посетил баща им, цар Пра̄чӣнабархи, и недоволен от привързаността му към плодоносните дейности, милостиво му дал наставления под формата на алегоричния разказ за цар Пуран̃джана. Сега Видура отново искал да чуе за синовете на цар Пра̄чӣнабархи, като бил особено любопитен да научи какво постигнали те, удовлетворявайки Върховната Божествена Личност. Тук много важни са думите сиддхим а̄пух̣ – „постигнали съвършенство“. В Бхагавад-гӣта̄ (7.3) Бог Кр̣ш̣н̣а казва: мануш̣я̄н̣а̄м̇ сахасреш̣у кашчид ятати сиддхайе – сред милионите и милиони хора единици са тези, които биха искали да узнаят как да постигнат духовен успех. За най-висшия успех се говори и в Бхагавад-гӣта̄ (8.15):
ма̄м упетя пунар джанма
дух̣кха̄лаям аша̄шватам
на̄пнуванти маха̄тма̄нах̣
сам̇сиддхим̇ парама̄м̇ гата̄х̣
дух̣кха̄лаям аша̄шватам
на̄пнуванти маха̄тма̄нах̣
сам̇сиддхим̇ парама̄м̇ гата̄х̣
„След като ме достигнат, великите души, преданите йогӣ, никога повече не се връщат в този временен, пълен със страдания свят, защото са постигнали висшето съвършенство“. А кое е най-висшето съвършенство? Отговор на този въпрос намираме в дадената строфа. Най-висшето съвършенство е да се върнем у дома, при Бога, защото тогава няма да сме принудени отново да идваме в материалния свят и да се преселваме от тяло в тяло в съня, наречен материално съществуване. По милостта на Шива Прачета̄сите наистина постигнали съвършенство и се върнали вкъщи, при Бога, след като достатъчно се наслаждавали на материалните удоволствия. В тази глава Маитрея ще разкаже на Видура как станало всичко това.